Защо са нужни специфични умения на децата и учениците в XXI век?

Развитието на дигиталните умения, дигитално образование и свързаност, получаването на знания и умения, необходими за реализацията на младите хора в XXI век – критично и креативно мислене, комуникация, възможност за определянето на надеждни източници и информация, както и разпознаване на дезинформацията, са част от темите, които формират проекта "Създаване на виртуален дигитален хъб район "Възраждане". Той се осъществява в партньорство с район "Възраждане", 18 СУ "Уилям Гладстон" и 32 СУИЧЕ "Св. Климент Охридски", както и с финансовата подкрепа на Столичната община.

"Целта на проекта е да насърчи инициативи, свързани с развитието на умения на XXI век сред младите хора, особено в късното юношество, т.е. това са учениците от 8 до 12 клас. В частност дейности, насочени към развитие на основни дигитални умения, дигитално образование и свързаност", споделя психологът Станислав Пандин.

Според него са важни комуникативните и социалните умения, като част от дигиталното образование на младите хора.

"Чрез добро владеене на интеракцията. Не е възможно без нея да се случват нещата в училището или детската градина. Ние трябва да сме близо до децата, до учениците, за да има приемственост в този процес. Но ние задаваме нещата, не може да е обратното“, допълва Станислав Пандин.

Виртуалният хъб ще предоставя и търси информация и данни за развитие на дигиталните умения и образование на младите хора, за да се повиши дигиталната компетентност на учениците. По този начин те ще придобиват нови знания и умения, свързани с критичното мислене и дигиталната свързаност. Инициативата позволява широкото споделяне и използване на информация с висока добавена стойност. В рамките се предвиждат няколко тренинг модула, посещение в "София Тех Парк" и две срещи-дискусии.

Социално-емоционалното учене трябва да бъде заложено в образователната ни система. Когато се говори за просоциалното поведение и ако се търси някакъв вид алтруизъм, не може да не се минава през силата на емоциите.  

"Заедно трябва да вършим нещата в една група. Да потискаме егоистичното от гледна точка на това не да обезличаваме лидерите, а напротив – да ги изглаждаме чрез групата“, твърди психологът. 

Психолозите в детската градина и в училище имат коренно различна работа, що се отнася до специфики. Необходимо е да има приемственост, особено когато се изработва личното образователно дело на всяко дете в детската градина или когато се прави някакво портфолио или психологическия скрининг", посочва Станислав Пандин.

Целия разговор със Станислав Пандин можете да чуете в звуковия файл.

Станислав Пандин е завършил психология в Софийския университет. Специализира в детско-юношеската и училищната психология. Работил е като журналист във вестниците "Софийски университет4 и "Аз Буки". Има 16-годишен опит като детски и училищен психолог и учител по психология и философските дисциплини. Бил е редактор на научно-методическите списания "Философия“, "Педагогика“ и „Стратегии на образователната и научната политика“ към НИОН "Аз Буки" – МОН. Бивш PR и говорител на Държавната агенция за закрила на детето в МС, експерт към СГС, лектор в НЦПКПС. Бивш консултант на Националната телефонна линия за деца 116 111. Хоноруван преподавател е във Философския факултет на СУ "Св. Климент Охридски" магистърска програма "Детско-юношеска и училищна психология". Психолог е в МКБППМН на два столични района. Член е на Секционната комисия на Секция "Психология на развитието и образованието" към ДПРБ. Психолог е на 23. ДГ "Здраве". Член е на редакционната колегия на научно-методическото списание "Детска градина". Обучител е към Сдружение "Граждански инициативи, дигитализация и иновации".