Оптимизъм в дългосрочен план

Юрий Вълковски е вече бивш зам.-министър на културата от кабинета "Петков", притежава специфичен опит в областта на социалното предприемачество, разчита правилно значението и разликата между политика в областта на културата и културни политики, разбира каква добавена стойност могат да имат културните индустрии.

По уговорка разговорът е оптимистичен не защото Юрий Вълковски няма трезва преценка за ситуацията, а защото убедено вярва, че промяната е неизбежна. Знаци за това вижда в промяната на средата, в допускането, макар и за кратко, на "чуждо тяло“ в консервативната система на държавната администрация. Процесите, свързани с промяната, няма как да бъдат спрени, да, те могат да бъдат забавяни. Необходимо е време, а срещу времето трябва да противопоставим търпението.

Културната политика не се отнася до някакви отчуждени от реални живот пространства. Културата е средата, в която живеем, и ако тъканта на културата е разкъсана, резултатите са видими във всички сфери на обществения живот. Прословутото неучастие на гражданите, слабата избирателна активност, ниският процент доброволчески акции, слабият интерес към продължаващото образование, отказът да се търси и настоява за достъп до култура, агресията в отношенията ни – всичко се дължи на разкъсаната тъкан на културата.  

Интересен и показателен пример за това са читалищата. Защо парите за тях се увеличават, а общото им състояние не се подобрява? Напротив, изглежда, че държавата е абдикирала и не се интересува от читалищната мрежа.

Снимка – БГНЕС