“Една част от протестиращите хора вероятно са искрени и в нещо вярват, но тези, които ги предвождат, практически не вярват в нищо. Те са там, за да бъдат показани и да си защитят някакви връзки, контакти и ресурси. По-важно е другото, че тези хора, които са там, за да бъдат показани, насъскват озлобление, за да се покажат. Те са сеячи на омраза и е адски цинично сеячите на омраза да кажат – аз съм тук за мир“, казва в ефира на “Нашият ден“ социологът Милена Якимова.
“Ясно е, че като е започнала война, тя няма как да свърши освен с поражение. Според мен поражението трябва да е за агресора, за този, който е захванал войната.
Опорката, че като подпомогнем нападнатия да се противопостави, с което да дадем знак, че така не може. Няма друг начин освен жертвата да се противопостави категорично. Проблемът обаче идва от това, че на най-високо ниво Кремълската опорка, че една страна, която подпомага жертвата се въвлича във война се повтаря от президента, който в момента е назначил едно абсолютно марионетно правителство, което повтаря тези клишета“, казва още тя.
“Хората бяха надъхани посредством манипулации на страховете им. Те бяха насъскани да се чувстват прецакани. Опитайте да отнемете на тези хора, дори от средната класа, самомнението, че сме най-зле, че сме най-бедни, най-нещастни, те бранят това. В нашите изследвания ясно се вижда ясно това, че не можем да им кажем турските пенсионери са най-зле например. Посредством това, че някакви хора им пеят някаква отвратителна песен, че се най-големите жертви, те се чувстват достойно в това да са жертви и няма нужда нищо да правят и искат да чуват отново и отново какви са жертви“, посочва още тя и допълва:
“Ние имаме нужда да видим кои сред нас в нашето общество имат нужда от помощ. Имаме нужда да им помагаме, а не да казваме всички сме равни в мизерията. От девет години в медийното пространство има хора, които говорят, че трябва да са активни, че трябва нещо да се прави, да се променя, да се реформира – социалната помощ или образователната система. Такива хора ги ругаят. Така че предполагам и аз съм в тези редици“.
Чуйте пълния разговор в звуковия файл.
Тази година на 30 април беше обнародван един нов Регламент 1183 на ЕП и на Съвета, който влезе в сила и с него се измени регламентът относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар . Именно с този нов регламент беше въведена правната рамка на т.нар. "европейски дигитален портфейл за цифрова..
Днешният гост в рубриката „Мигранти с таланти“ е Анна Кузнецова от Москва, Русия, която успешно развива иновативен сладкарски бизнес в София. За първи път Анна посещава България на 5-годишна възраст, след като е диагностицирана с астма. Майка ѝ научава за благоприятния климат в Сандански и решават да прекарват по няколко месеца годишно там. Именно..
Рубриката "Съдебната практика на Съда на Европейския съюз" на предаването "Законът и Темида" се излъчва със съдействието на Съда на Европейския съюз . Можете да я слушате веднъж месечно, всеки последен петък на месеца от 10.00 часа по програма "Христо Ботев". Шестата рубрика ще посветим основно на личните данни в правото на Европейския съюз..
През декември 2015 г. бе основано Сдружението на българите на остров Крит с амбициозната цел да защитава правата на българските граждани на острова и да съхранява родните традиции и култура. Под ръководството на Петър Анастасов, който живее в Гърция повече от две десетилетия, организацията изиграва ключова роля за укрепването на българската общност в..
В Мелитополския държавен педагогически университет "Богдан Хмелницки" в Украйна се проведе деветата поредна Международна научна конференция за млади българисти. Събитието бе организирано от Центъра по българистика и лектората по български език, литература и култура в университета, като акцентът тази година бе поставен върху темата " Младите в..
От 10 до 15 декември ще се проведе Софийския международен литературен фестивал в НДК. Дария Карапеткова , координатор на събитието, запознава..
В рубриката "Темите на деня" екипът ни имаше удоволствието да разговаря с Теодора Нишков, известна още като Принц Датски, и доц. д-р Александър Нишков,..
"Безсъдбовност" е най-известният роман на унгарския писател от еврейски произход Имре Кертес. Това е първата книга от неговата трилогия за Холокоста,..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
