Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Връчват отличията за „За жените в науката“

Светът има нужда от наука, а науката от жени

Три талантливи български жени учени ще бъдат отличени с наградата „За жените в науката“ за 2022 г. на официално събитие на 29 ноември. То ще се проведе в Софийския университет „Св. Кл. Охридски“ и на него ще присъстват редица видни гости.
Светът има нужда от наука – тази максима се доказано особено неоспоримо през последните 2 предизвикателни години, в които светът е изправен пред невиждана криза. Науката пък има нужда от жени с тяхната проницателност, идейност и емоционална интелигентност.

Водени от това убеждение и амбицията да постигнат полово равенство в науката, през 2010 г. Националната комисия за ЮНЕСКО – България, СУ „Св. Климент Охридски“ и L'Oréal България стартират националната стипендиантска програма „За жените в науката“ в България.

Стипендиите са предназначени за млади жени учени и имат за цел да отличат техния научен потенциал и да ги подкрепят да реализират мечтите си да променят света чрез наука. 30 вдъхновяващо стипендиантки, 30 смели научни проекта, 150 000 евро награден фонд – това е равносметката за „За жените в науката“.

“Проявявам интерес към науката и по-специално към химията още от гимназията. Завършила съм Националната природо-математическа гимназия“, казва в ефира на “Нашият ден“ доц. Искра Колева от катедрата “Фармацевтична и приложна органична химия“ на Факултета по химия и фармация на СУ. Тя е носител на Националната стипендия “За жените в науката“ от 2020 г.

“Преподавам и се занимавам с научни изследвания. Понякога е трудно да се балансира между двете занимания, но все пак намирам достатъчно време и за научните изследвания“, посочва още тя и подчертава:

Трудното е в това, че често няма достатъчно финансиране. За щастие има проекти, по които може да се кандидатства и ако те са одобрени, се получава финансиране. Това е основният проблем в науката в България“.

Пренебрегвани ли са жените в науката?

“Не съм усещала негативно отношение. При нас жените са добре приети, но знам, че на места в обществото като цяло жените все още не са добре приети като учени“, казва още тя в интервю за БНР.

Чуйте пълния разговор в звуковия файл.


По публикацията работи: Зоя Димитрова

Галерия

ВИЖТЕ ОЩЕ
Божана Славкова

Божана Славкова, победителката в Mili Dueli: Провокират ме дребни неща

Божана Славкова, победител в най-големия световен поетичен конкурс Mili Dueli, се превърна в първия български автор, спечелил голямата награда с безапелационните 968 точки . Това отличие тя получи за нейния поетичен филм "Дървото с некролозите", създаден съвместно с Денис Стоянов и Денислав Маринов. Божана Славкова се занимава с поезия, кино,..

обновено на 26.04.24 в 10:17

Стефан Георгиев: Политиката е цялостен процес на общуване

Събитието "Гласувам, следователно съм!" се проведе наскоро, с цел да насърчи гражданското участие и пряката демокрация, предвид предстоящите избори за Европейски парламент. Участниците имаха възможност да споделят успешни практики и стратегии за активно участие в изборния процес, като един от подходите, които бяха разгледани, беше..

обновено на 25.04.24 в 11:54
Щети от ракета, изстреляна от ивицата Газа в Тел Авив, Израел, 7 октомври 2023 г.

Конфликтът в Близкия изток: Как се създава обществен консенсус за насилието?

Кои са мислимите рамки на разказа за войната днес и как се създава обществен консенсус за насилието – разговор в "Нашият ден" с Филип Буров , журналист, и с Мая Ценова , преподавател и преводач. Буров започва разговора с думите: "И по света, и у нас се случват лоши неща, които са съществени и които по ескалиращ начин показват какво не е наред..

публикувано на 25.04.24 в 11:25
Благослав Михайлов

Благослав Михайлов: Да се фокусираме върху качеството на населението, а не върху количеството

Политиката и демографията изглеждат като две противоречиви области. Един политик, ако се задържи на власт за 2 или 3 мандата,  може да управлява около 12 години. Същевременно насърчителната демографска политика би дала своите плодове след 40, дори след 60 години. Политиците нямат стимул да провеждат подобна политика, тъй като няма да са на власт, за..

публикувано на 25.04.24 в 11:17

"Крайни разкази" и реидеологизация – редуцира ли се политическият процес?

Социологът Стефан Георгиев е гост в рубриката "Разговорът" на предаването "Нашият ден". Той участва с коментар по темата, свързана с мобилизационния потенциал на крайните десници в Европа и България преди изборите за Европейски парламент. Според него факторите, които създават предпоставки за развитието на различни крайни разкази срещу..

обновено на 25.04.24 в 11:10