Защо е важно да съхраним културно-историческо наследство на българите в Албания?

Срещата на върха ЕС и Западни Балкани за първи път се провежда в  Албания – страна, която не е част от ЕС. Лидерите на 27-те и шестте държави от Западните Балкани ще обсъдят стратегическото партньорство и развитието на политическия диалог с Европейския съюз, преодоляването на негативните социално-икономически последици от войната в Украйна и задълбочаващите се енергийна и продоволствена кризи, предизвикателствата пред сигурността, миграционният натиск, борбата с тероризма и организираната престъпност.

Това е един от ключовите моменти, в които може да се говори за опазване на културно-историческо наследство на българите в Албания. Преди броени дни приключи работа кръглата маса с международно участие "Българското културно-историческо наследство в Западните Балкани – актуални проблеми“. Какво е актуалното и какви са проблемите, в "Нашият ден“ коментира доц. д-р Веселка Тончева, етнолог, изследовател в Институт за етнология и фолклористика на БАН.

Фокусът на проекта е поставен върху миналото и настоящото на българите, населяващи четири държави – Република Албания, Република Косово, Република Северна Македония и Република Сърбия, разположени в част от територията, добила геополитическа популярност в съвремието като "Западни Балкани”. В тях има дълбоки следи от българското културно-историческо наследство в областта на историята, езика, културата, бита, фолклора. Това е напълно обяснимо заради общите процеси, които протичат в българския народностен организъм от много векове насам.

"Изследването е свързано с нашите сънародници там, които по исторически обстоятелства са останали на чужда територия и вече повече от 100 години живеят в едно чуждоезикова среда, но успяват да съхраняват паметта, езика културата“, посочва доц. д-р Веселка Тончева.

За първи път доц. д-р Веселка Тончева попада в областта Голо Бърдо в Албания през 2007 г., благодарение на спелеолога Алексей Жалов.

"Пещерняците донесоха едни записи от област Голо Бърдо, която е на границата със Северна Македония, но от албанска страна. Условно казано, между Охрид и Дебър. Аз бях много впечатлена от този архаичен език, диалект, който съдържат песните им, музикалното им съдържание“, припомня доц. д-р Веселка Тончева.

И допълва, че обектите на нейните проучвания са в областите Голо Бърдо, Гора и Преспа. Това са трите по-големи територии, където има наши сънародници, останали на албанска територия по различно време след Балканките войни, както гораните след 1924-1925 г.

Ролята на учените, които са проучвали тези райони в Албания, е да разказваме за тези хора, защото реално след 1948 г., когато се затварят границите на тоталитарна Албания, се губи връзката с тях. Едва след началото на демократичните промени през 90-те година на XX век започва възстановяването на контактите с българската общност.

"Ние трябва да имаме знанието за тях, защото те имат българско самосъзнание и имат усещането, че са българи и че България е "Майка Бугария“, както я наричат по-възрастните хора“, казва доц. д-р Веселка Тончева.

През 2017 г. албанската държава призна официално съществуването на българско малцинство в страната. А изследванията на доц. д-р Весела Тончева са в основата да бъде извървян този път. Много важна за признаването е подписката, която е била направена от българите, които живеят там.

Целия разговор с доц. д-р Веселка Тончева можете да чуете в звуковия файл.