Александър Стоянов, историк: Българският народ е агресивен към всеки опит за смислено ревизиране на факти

Има моменти, в които обществото реагира агресивно на промяна на исторически факти, които специалистите смятат за неточни. Кои са причините за този специфичен обществен натиск върху професионалните историци и може ли да се каже, че той е знак за неоправдано ниско национално самочувствие? Каква е гледната точка на един професионален историк?

“Ние, историците, сме изключително притиснати от българския народ. Българският народ е изключително агресивен към всеки опит за смислено ревизиране на някакви факти, които вече очевидно е доказано, че не са верни. Имам познат, който е български турчин, той беше нападнат заради това, че доказва, че Раковски е роден една година по-рано, отколкото се е смятало. Нали, това е нелепо. Нелепо е обществото да оказва на професионалистите такъв абсурден натиск!“.

Това каза в интервю за БНР историкът Александър Стоянов от Института за исторически изследвания към БАН. 

• От нас зависи дали младите ще се интересуват истински от историята

“Все още нападат колеги за това, че доказаха, че рождената дата на Левски може би е различна. След като ние, като гилдия, сме атакувани за такива елементарни неща, представете си за какъв натиск става въпрос, когато наистина трябва да кажеш много по-сериозни промени, които реално биха променили начина, по който мнозина българи осмислят историята“, посочва още той.

“Много често ни нападат как ние не си вършим работата, но мисля, че и българското общество трябва малко да узрее и да погледне, да почне да гледа на миналото по някакъв малко по-смислен и толерантен начин, а не да се вкопчва в него като единствен източник на някаква национална гордост. От друга страна, това е и нормално предвид – как да кажа, не особено блестящото състояние, в което народът ни се намира в момента, което също е по вина на същия този народ, който не виждам да прави нещо по въпроса“, казва още историкът в “Нашият ден“.

Според него “пътят към изчистването на нашето национално самосъзнание и към реалното – говоря за пълноценното и истинско издигане на националното ни самочувствие, такова, каквото заслужава да бъде – минава най-напред през катарзиса на истината. Тоест българите трябва да приемат истината за своето минало. Трябва да приемем и хубавите, и лошите неща. И нещата, с които можем да се гордеем, и нещата, с които не можем да се гордеем“.

• Конете във военната история на света

“Българинът по някакъв начин е адски уплашен да си признае, че някои неща от историята му не са чак толкова изрядни, а същевременно робуваме на разни митове. И всъщност неща, с които трябва да се гордеем, ги премълчаваме, защото са ни написани, или поне преди 20-ина години са се пишели по съвсем различен начин“, казва той и подчертава:

“Това изопачаване на нещата всъщност е изключително силно проявление на слабо национално самочувствие. Само един народ, който реално няма адекватно хубаво национално самочувствие и самосъзнание, само той се стреми да поддържа такива евтини заблуди за своето минало. Един пълноценен народ с едно пълноценно национално чувство и самосъзнание, с една истинска гордост за миналото си, не би трябвало да има проблеми да си признае и грешките. Германците например се гордеят с великите постижения в своята история и нямат проблеми да кажат – да, бяхме виновни, когато са били“.

Какво трябва да променим?

“Това е вече работа на обществото и на гилдията на историците да си свърши работата. Не може да бъде едностранчиво, защото двете неща са неразривно свързани едно с друго“, посочва още той в интервю на Христина Симеонова в “Нашият ден“.