Има моменти, в които обществото реагира агресивно на промяна на исторически факти, които специалистите смятат за неточни. Кои са причините за този специфичен обществен натиск върху професионалните историци и може ли да се каже, че той е знак за неоправдано ниско национално самочувствие? Каква е гледната точка на един професионален историк?
“Ние, историците, сме изключително притиснати от българския народ. Българският народ е изключително агресивен към всеки опит за смислено ревизиране на някакви факти, които вече очевидно е доказано, че не са верни. Имам познат, който е български турчин, той беше нападнат заради това, че доказва, че Раковски е роден една година по-рано, отколкото се е смятало. Нали, това е нелепо. Нелепо е обществото да оказва на професионалистите такъв абсурден натиск!“.
Това каза в интервю за БНР историкът Александър Стоянов от Института за исторически изследвания към БАН.
“Все още нападат колеги за това, че доказаха, че рождената дата на Левски може би е различна. След като ние, като гилдия, сме атакувани за такива елементарни неща, представете си за какъв натиск става въпрос, когато наистина трябва да кажеш много по-сериозни промени, които реално биха променили начина, по който мнозина българи осмислят историята“, посочва още той.
“Много често ни нападат как ние не си вършим работата, но мисля, че и българското общество трябва малко да узрее и да погледне, да почне да гледа на миналото по някакъв малко по-смислен и толерантен начин, а не да се вкопчва в него като единствен източник на някаква национална гордост. От друга страна, това е и нормално предвид – как да кажа, не особено блестящото състояние, в което народът ни се намира в момента, което също е по вина на същия този народ, който не виждам да прави нещо по въпроса“, казва още историкът в “Нашият ден“.
Според него “пътят към изчистването на нашето национално самосъзнание и към реалното – говоря за пълноценното и истинско издигане на националното ни самочувствие, такова, каквото заслужава да бъде – минава най-напред през катарзиса на истината. Тоест българите трябва да приемат истината за своето минало. Трябва да приемем и хубавите, и лошите неща. И нещата, с които можем да се гордеем, и нещата, с които не можем да се гордеем“.
“Българинът по някакъв начин е адски уплашен да си признае, че някои неща от историята му не са чак толкова изрядни, а същевременно робуваме на разни митове. И всъщност неща, с които трябва да се гордеем, ги премълчаваме, защото са ни написани, или поне преди 20-ина години са се пишели по съвсем различен начин“, казва той и подчертава:
“Това изопачаване на нещата всъщност е изключително силно проявление на слабо национално самочувствие. Само един народ, който реално няма адекватно хубаво национално самочувствие и самосъзнание, само той се стреми да поддържа такива евтини заблуди за своето минало. Един пълноценен народ с едно пълноценно национално чувство и самосъзнание, с една истинска гордост за миналото си, не би трябвало да има проблеми да си признае и грешките. Германците например се гордеят с великите постижения в своята история и нямат проблеми да кажат – да, бяхме виновни, когато са били“.
Какво трябва да променим?
“Това е вече работа на обществото и на гилдията на историците да си свърши работата. Не може да бъде едностранчиво, защото двете неща са неразривно свързани едно с друго“, посочва още той в интервю на Христина Симеонова в “Нашият ден“.
Хипотерапията или, иначе казано, терапевтични активности с помощта на коне е вид рехабилитационна дейност за деца със специални потребности. Доказано е, че терапията с коне подпомага психическото и емоционално развитие при децата, изгражда поведенчески модели, допринася за това те да бъдат по-самостоятелни и пълноценни като възрастни. Ваня Тодорова,..
Всеки може да си избере адвокат, но и адвокатът избира своя клиент, защото никой адвокат не може да бъде принуден да работи на възнаграждения, които не съответстват на авторитета и достойнството на професията. Ако си търсите адвокат на принципа на най-ниското възнаграждение, рискувате качеството на получената правна помощ. Противоречат ли на..
Рубриката "Съдебната практика на Съда на Европейския съюз" на предаването "Законът и Темида" се излъчва със съдействието на Съда на Европейския съюз. Можете да я слушате веднъж месечно, всеки последен петък на месеца от 10.00 часа по програма "Христо Ботев". В това пето издание съдия Марияна Кънчева посвещава на конкурентното право на..
В рубриката "Времето на редактора" на предаването "Нашият ден" беше разгледана темата за киберсигурността, като специален гост беше Теодора Енева, оперативен директор на сдружение "Стартъп Фактори". В разговора тя сподели полезни съвети как да разпознаем фишинг атаките и да защитим личната си информация онлайн. Даниел Креков: Доста хора в..
В отговор на нарастващия интерес сред българските студенти към обучение в чужбина, Френският институт в България организира събитие с акцент върху висшето образование във Франция под мотото "Учи във Франция, работи в България". Бранимир Генев, отговорник на представителството "Кампус Франс" в България, сподели в ефира на "Нашият ден" подробности за..
Родопският драматичен театър "Николай Хайтов" в Смолян има нов директор. Актьорът Мариан Бозуков пое ръководството на театъра на 10 октомври, след като..
В два поредни дни – 24 и 25 октомври, е първата премиера за сезона на Театър " Българска армия " с пиесата "Две обиколки на парка" от Мърей..
На III Варненски фестивал на науката, който ще се проведе от 24 до 27 октомври 2024 г. във Фестивалния и конгресен център във Варна, ще се съберат..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg