Кампанията "Чистата Коледа" ви кани да се включите в почистването на двата плажа, облечени в празнични коледни облекла.
Кампанията е под мотото "Морето не е за една ваканция".
Инициативата "Чистата Коледа" съществува от 2018 г.
Организатори са сърфистката организация WIND2WIN и блогът Lessplastic Bulgaria.
Тя е едно от най-посещаваните коледни екологични събития у нас.
Всяка година доброволците на кампанията събират отпадъци с приблизително тегло половин тон. До този момент са събрани общо 2000 кг пластмасови отпадъци, а доброволците, взели участие в почистванията са били над 150 човека от цяла България.
Тази година доброволци ще почистват два плажа на две различни дати: 26 декември – плаж "Аркутино" край Приморско, и 28 декември – плаж "Камчийски пясъци" край Варна. Началният час е 10.00 часа и за двата плажа.
"Идеята на кампанията е да обърнем внимание върху замърсяването на Черно море и да мотивираме повече хора, да дадат своя коледен подарък на природата – чрез почистване на избрани плажове, което този път ще могат да направят в два дена." – споделя един от организаторите Илияна Стоилова и добавя: "Проблемът със замърсяването на морето е актуална тема не само през лятото. През зимните месеци, макар и без туристи, плажове ни са покрити с боклук. Вярвам, че е важно е да показваме на децата, че плажовете ни са места за спорт, отдих, и социален живот и трябва да ги пазим чисти. Чистотата на морето е свързана пряко с човешкото здраве."
Инициативата "Чистата Коледа" помага на природата, а и носи много усмивки и добро настроение на участниците – всички които проявят желание да се включат в двете почиствания се приканват да дойдат на плажовете облечени в коледен дрескод, а след приключване на почистването, ще има тържество и награди.
Събитието е любимо на децата, най-малките са едни от най-нетърпеливите да дойдат на заветните дати – дегизирани като Дядо Коледа, Рудолф, Снежанка или джудженца – и да се впуснат в приключения. Кампанията "Чистата Коледа" има важна комуникационна мисия, тя е особено ценна за децата, не само защото е много забавна, но и заради образователния аспект – децата научават любопитни факти за морето, растителността и обитателите му, както и да пазят природата.
Според мониторинга за морски отпадъци на Института по биоразнообразнообразие и екосистемни изследвания при БАН през зимата по българските плажове се срещат голям брой отпадъци. Силното вълнение, вятърът, морските течения и локацията на плажа са водещи фактори при замърсяването. Според ИБЕИ, на плаж Аркутино са открити 289 отпадъка за 100 м от плажа, на плаж Алепу – 188 отпадъка / 100 м, а на плаж Златна рибка – 110 отпадъка за 100 м от плажната ивица.
Проучване на учени от Института по океанология във Варна показва, че делфините в Черно море поглъщат пластмасови отпадъци.
През 2020 и 2021 година учените от института са изследвали стомасите на 31 мъртви делфина от видовете афала (Tursiops truncatus) и муткур (Phocoena phocoena). Труповете на делфините са локализирани на север от Варна, заплетени в мрежи за улов на калкан. В стомасите на 26 от делфините (83,87%) са открити пластмасови фрагменти. Размерът на пластмасовите фрагменти варира между 1µm – 5mm (микропластмаса) и 5mm – 25mm (мезопластмаса).
Общото количество на погълнатите пластмасови частици у всички делфини възлиза на 197 фрагмента. Средният брой погълнати пластмасови частици е 6.35 парченца за делфин. Най-често срещани са синтетичните влакна. Те се образуват при разграждане на рибарски принадлежности в морето (рибарски мрежи, въжета и съоръжения за аквакултури) или попадат там от сушата. Основен източник на синтетични влакна са дрехите ни. При пране, чрез отпадните води в околната среда, може да попадат над 1900 синтетични влакна на дреха или до 0.1 мг влакна на 1 грам текстил. Малките влакна попадат чрез отпадните води в реките или директно в морето.
"Морето и отпадъците в него и на брега стоят целогодишно. Премахването на отпадъците от плажовете е мярка, която предотвратява разпадането на пластмасата на малки парченца. Инициативи като "Чистата Коледа" имат санитарен, но и силен социален акцент. Разпространяването на информация и ангажираността с проблема са първите крачки към решаването му" – споделя Никола Бобчев от Lessplastic Bulgaria.
Научно изследване, публикувано през ноември в сп. "Нейчър комюникейшънс", показа как се отразява на китовете морското замърсяване.
Сините китове поемат до 10 млн. частици пластмаса на ден. Те са и най-големият консуматор на микропластмаси - един кит поема до 43.6 кг пластмаса всеки ден. Пластмасата се намира в храната на кита.
През 2022 г. изследване на Нидерландската национална организация за здравни изследвания и направено от учени от Свободния холандски университет откри за първи път микропластмаси в човешката кръв. Проучването е публикувано в списание Environment International.
Половината от човешките пробите са съдържали PET пластмаса, която се използва в еднократните бутилки за напитки. Една трета от кръвните проби съдържа полистирол, използван за направата на опаковки за храни и други продукти. А една четвърт от пробите съдържат полиетилен – материала на найлоновите торбички.
Следете официалното фейсбук събитие "Чистата Коледа" за всички подробности.
Цикълът от пет предавания "Орхидеите в България" запознава слушателите със света на най-голямото семейство в царството на растенията – това на Орхидеите или Orchidacea. Загадъчни, красиви, смятани за сексуални хитреци в растителния свят, орхидеите не са само пищните тропически бижута, които пътешествениците и до днес откриват в девствените гори,..
На 3 юли 1895 г. (стар стил) Стефан Стамболов е зверски ранен и по-късно умира от раните си. Политическите убийства в България обаче нито започват, нито – уви, завършват с това жестоко покушение. Кое мотивира този начин на политическо действие, постигат ли подобни убийства целите си? Христо Белчев, Алеко Константинов, Александър Стамболийски, Гео..
Образът на змията през вековете е натоварен с разнообразна символика, но и до днес в повечето хора поражда най-вече ужас. Какво да правим, ако се натъкнем на змия, докато се разхождаме на открито или пък я видим в двора си? Защо не бива да я убиваме и какво кара някои хора да отглеждат змии като домашни любимци – питаме в "Нашият ден" Антон..
Под това мото дискутирахме с различни специалисти в последното юнско издание "За здравето". Първият ни гост бе съдовият хирург от ВМА проф. Кузман Гиров. Той подчерта особеностите на съдовата болест и факта, че човек е на толкова години, на колкото са неговите кръвоносни съдове. "Вените не "обичат" жегата, а артериите – студа" – подчерта проф. Гиров,..
В предаването "Домът на музите" разговора е за мода или по-точно за дизайнерската марка за дрехи Minoar , създадена от младите творци Теодора Спасова и Йоан Гълъбов. Преди около 10 години двамата създават нещо ново и много различно, от това, което сме свикнали да виждаме по световните дефилета и в модните магазини у нас, и в чужбина. В основата на..
"Интерсубективна реалност", която създават българските медии, коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Евгений Кънев , икономист. "Живеем от..
Голямата загуба Загубих си джоба – Нали съм щастливец. А вътре богатства за цял милион: От чужд геврек дупка, Перчем от плешивец… И..
На ул. "Шипка" 6 фотографката Теодора Нишков "Принц Датски" откри своята първа самостоятелна изложба със заглавие "100 запечатани във времето" (Строители..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg