“Цялата реторика с червените линии обикновено е предизборна, а в нашия политически процес тя влезе точно през изборите. Много от партиите, включително най-големите, отправиха кампании, очертани от червените линии. По този начин обаче те се вкараха в стратегическа невъзможност на следващ етап да могат да се разберат и да се обединят около определени политики.“
Това каза в интервю за БНР политологът Александър Димитров.
“Тази политика на червените линии не е отшумяла, напротив, дори “Продължаваме промяната“ да твърдят, че хората, които говорят имат червени линии, така или иначе те съществуват, друг е въпросът дали те са неприкосновени и дали всъщност не служат за оправдание на партиите да не правят това, което се очаква от тях“, посочва още той и допълва:
“Подкрепям тази теза, че в момента, в който възпроизведохме резултатите в настоящия парламент, всяка една от сериозните партии започна да мисли и да планира кампания, която неминуемо наближава.
Според мен умишлено беше протакан процесът по опита да се сформира правителство. Политическите играчи в последните две години са в една парламентна предизборна кампания и вече им личи, защото те все по-малко говорят за политиките по начина, по който обикновено ги комуникират, когато трябва да се търси решение“.
Какво отблъсква електората?
“Ако нашите народни представители отблъснаха с нещо електората, това е липсата на достойно поведение в политическите институции на държавата и това е нещо, което ги нарани, подкопа доверието в тях и така се намираме в един двегодишен период на много тежка ерозия на достойнството в политиката“, казва още той в ефира на “Нашият ден“ и допълва:
“Действителността в политиката е такава, но това не означава да принизим дебата – публичният имидж и облик и действията на политическите институции до равнището на “селски сбор в късните часове на деня“.
“Високото образование не е пълна гаранция за успешно управление. Не само образованието е критерий, но то е част от желанието за достойно поведение, за подкрепата на личното и институционалното достойнство. Нашите народни представители забравят, че когато влязат в политическата институция, не присъстват там просто в лично качество, те се превръщат в интегрална част от политическото достойнство на нацията. Политическите актьори трябва да измислят формула, по която да работят. Кампаниите им да преминават във форма, която позволява диалог след изборите. До този момент кампаниите не бяха такива и самите партии много мързеливо ги провеждаха“, посочва още той.
Чуйте пълния разговор в звуковия файл.
Как навлизат Изкуственият интелект и новите технологии в медицината и дали ще спечелят битката за човешкото здраве? В последните години наблюдаваме значителен напредък в медицината благодарение на изкуствения интелект (ИИ) и новите технологии. В предаването "Време за наука" младият лекар Дарислав Николов сподели своите виждания и опит относно..
Деница Симеонова е предприемач с дългогодишен международен опит в технологичния сектор. Като народен представител и бивш председател на Комисията по въпросите на Европейския съюз, Симеонова се фокусира върху политики в подкрепа на малкия и средния бизнес в България. Повод за разговор в "Нашият ден" е предстоящото Лятно училище по женско..
Преди по-малко от месец се проведе международният форум за кирилицата "Азбука. Език. Идентичност", инициатива на вицепрезидента Илияна Йотова. Двудневната конференция бе организирана с подкрепата на Министерството на образованието и науката, продължавайки традицията на международния форум за кирилицата "…И ний сме дали нещо на света" от 2022 г...
На 24 юли се навършват 170 години от рождението на Константин Иречек, младият чешки учен, написал първата академична история на страната ни и допринесъл за изграждането на следосвобожденска България. Повечето от нас свързват името му най-вече с романа на Алеко Константинов "Бай Ганьо", чийто герой е той, а напоследък и с някои цитати от неговия..
Проф. Любомир Топалов е преподавател в Университета в Бостън в САЩ. Бил е и 10 години преподавател по политология и международни отношения в Университета "Мейджи“ в Токио. Автор е на книгата "Политическа икономия на популизма“. Пътят на един радиоводещ в БНР до преподавател в Америка и Япония. Краткият престой по неволя във Виетнам. Защо земята..
В Лисабон бяха открити Европейските игри за трансплантирани и диализирани. Спортистите се състезават в различни видове спорт – лека атлетика, тенис, тенис на..
В предаването "Домът на музите" гостува сценографът - музикант Константин Вълков. През последните няколко години името му се свързва с различни музикални..
Днес в София се откри XVII годишна конференция на Асоциацията на българските училища в чужбина (АБУЧ). В Националния студентски дом на пл. "Народно събрание"..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg