Очаквано, в началото на седмицата дойде и редът на третия мандат. Конституционните условия за неговото връчване и опит за реализация са малко по-различни. Логиката на заложения в Конституцията още един мандат след първите два е даде последен шанс за излъчването на редовен кабинет.
Това е третият и последен възможен мандат за съставяне на правителство в рамките на 48-ото Народно събрание. Той се връчва от президента на избрана от него парламентарно представена сила, след като първият и вторият мандат са връчени на две от най-големите формации в НС. Мандатите не бяха реализирани. Какво следва след връчването на третия проучвателен мандат? Ще имаме ли редовно правителство?
Д-р Орлин Колев, експерт по конституционно право, преподавател в Юридическия факултет на СУ "Свети Климент Охридски", коментира и прогнозира в "Законът и Темида":
"Вън от добронамереното пожелание, шансовете за бъдещо правителство в рамките на 48-ото НС за съжаление не са големи. Днес, доколкото бе анонсирано, ще се проведе среща на лидерите в парламента. Но като че ли се очертават нови избори."
Законови срокове
"Терминът "предсрочни избори" получи популярност, но това са си нормални избори. Това, че парламентът не е успял да изкара пълния мандат, не прави изборите предсрочни. Продължителността на служебното правителство зависи от това дали ще бъде излъчено редовно правителство. И ако няма редовно правителство, то тогава продължаваме със служебното. Дали ще бъде в същия персонален и структурен състав, или ще бъде променен, то това вече зависи от самия президент. Но така или иначе ще има служебно правителство, докато не бъде излъчено редовно от парламента. Така е по Конституция.
За разлика от първите два проучвателни мандата, които връчва президентът, Конституцията не обвързва президента със срок, в който да връчи проучвателен мандат при връчването на първите два мандата. Докато при третия мандат президентът е обвързан с едноседмичен срок, който вече е спазен. За разлика от първите два пъти, при третия мандат обаче липсва едноседмичен срок за съставянето на кабинет.
Тъй като обстановката е малко по-различна и Конституцията не предвижда срок, то бихме могли да приемем, че е налице т.нар. "разумен срок", в който третият опит за съставяне на правителство може да има повече от една седмица. Този разумен срок не следва да бъде прекомерен. Няма легална дефиниция за разум срок – той се определя от моментното състояние."
Д-р Колев смята, че е твърде рано и необосновано още да се говори за отговорност на президента и възпрепятстване на провеждане на изборите за парламент. Засега публичните му изяви показват, че президентът подтиква парламентарните групи към разуми и компромиси за образуването на правителство.
Юристът е категоричен, че фигурата на служебното правителство носи своята ценност, има свое място в конституционния модел и не бива с лека ръка да се отхвърля този модел.
Още за това има ли конституционна забрана за предишните двама кандидати за министър-председател да участват в предложеното правителство от БСП, и доколко президентът се съобразява по Конституция с волята на съответната парламентарна група - мандатоносител; и дали се намираме в конституционна криза – можете да чуете пълното интервю от звуковия файл.
Снимка – БНР
Отново конституционни ребуси... Има ли срок, в който да се избере председател на 51-вото Народно събрание? Докога може да продължи първото заседание на парламента? Гост на "Законът и Темида" е д-р Орлин Колев – консултант на предаването, експерт по конституционно право, преподавател в Юридическия факултет на СУ "Св. Климент Охридски" – коментира..
В навечерието на Деня на народните будители – 1 ноември, Центърът за славяно-византийски проучвания "Проф. Иван Дуйчев" към Софийския университет получи ценен дар – средновековен славянски ръкопис от края на XVI век. Дарението е направено от д-р Румен Манов, дългогодишен благодетел на центъра и всеотдаен събирач на българското културно наследство...
През 2025 г. се навършват 225 години от рождението на легендарния български майстор-строител Колю Фичето. По този повод в Дряново, родния му град, ще се проведе мащабна културна програма, която ще продължи през цялата година. За нея разказа Иван Христов, директор на Историческия музей в Дряново, в ефира на "Нашият ден". Иван Христов обясни, че..
През 2024 г. излезе от печат научният сборник "Белетристиката в архивите. Подборът на факти и документи в научното изследване", издаден от Издателски център "Боян Пенев" в София. Изданието представлява разширена версия на докладите, представени на едноименната конференция, проведена през 2023 г. Сборникът е плод на сътрудничеството между екипа на..
Дора Давидова – учителка, медицинска сестра и православна християнка – продължава своя вълнуващ разказ за пътуването по легендарния поклоннически път "Камино де Сантяго". Във втория епизод от своите странствания, тя споделя в ефира на "Нашият ден" впечатленията си от срещите с хората и дори от необичайното си запознанство с един кон. По пътя..
Във връзка с 70-годишния юбилей на ЦЕРН и по случай 25-ата годишнина от пълноправното членство на България във водещата научна организация, Министерството..
За адвокатурата, която празнува своя празник на 22 ноември , съдебната реформа, избора на нов главен прокурор, Висшия съдебен съвет, Закона за..
"Опитвам се да правя хубава музика и не искам да слагам някакви ограничения и знаци" – думи на пианиста, композитор, аранжор и диригент Ангел Заберски...
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg