Това е събитие от онези, които не влизат в реда на новинарските емисии. Този факт обаче не го прави маловажно. Напротив, много е важно. Образно, може да се определи като едно пролетно почукване на кълвач по кора на дърво. Почукване, с което безпогрешно биват откривани пострадали и болни участъци под кората. Биват измъквани разни червейчета и дървояди. В крайна сметка дървото не боледува. Та това събитие е същото такова пролетно почукване – само че със слово дълбае позагрубялата от грижи и болежки и по-големи и по-малки житейски бури кора на душите ни.
Става дума за книга, която имаше своето официално представяне в Софийска митрополия, озаглавена е "Храмът е сърце". Неин автор е протойерей Владимир Дойчев, енорийски свещеник в храмовете "Св. Преподобни Наум Охридски“ и в "Св. Въведение Богородично“ в столичния квартал "Дружба“.
Мнозина от вас вероятно са чели написани от него неща, защото това е четвъртата му книга, или пък са слушали негови проповеди. А на тези от вас, които още не са, нека запомнят негово име, струва си, не защото той има добро и силно перо. А защото, отец Владимир Дойчев е духовник, който има очи за проповедите, които Бог е закодирал навсякъде около нас. И умее да ги разказва в книгите, но най-вече в Храма, защото Храмът е сърце.
А тази книга, тя едновременно е огледало, в което можем да видим гротескни форми на собственото си самохаресване, и в същото време е копнеж по невидимото и вечното. По онова и в същност по онзи Безначалния, който е сърцето на Храма.
Нека чуем какво сподели на официалното представяне на книгата нейния автор, за причинете да я напише, за миговете и мислите, които е уловил между страниците ѝ и за диагнозата коронавируса, но в една неочаквана светлина.
Чуйте повече в звуковия файл.
В ноемврийското издание на рубриката "Часът на етиката" в предаването "Време за наука" се обсъжда социалният модел на увреждането и идеята за грижа. Гост на предаването беше д-р Гергана Мирчева от Института за философски изследвания (ИФС) към БАН, която разгледа етическите измерения на грижата и тяхната социална значимост. Според д-р Мирчева е..
В студените зимни месеци темата за бездомните хора става особено актуална. Липсата на подслон, храна и здравни грижи често поставя живота на тези хора в риск. В ефира на "Нашият ден" Евгений Радушев, ръководител на мобилна група за бездомни към организацията "Каритас", сподели предизвикателствата, пред които се изправят бездомните, както и..
За "местните агенти", които преодоляват недостатъците на градския и обществен живот, в "Нашият ден" разговаряме Марина Кисьова , която събира около себе си активните граждани на Пловдив . Преди 15 години Кисьова заминава за Ирландия, където по европейска доброволческа програма се занимава с благотворителност. След завръщането си в България..
Михаил Мишев е журналист на свободна практика, който работи върху дезинформационните наративи, разпространени в ромските общности на България. Мишев се включва в "Нашият ден" от Сливен, където е една от най-големите ромски махали у нас. "Страхът води хората към някакви действия, той е универсален инструмент за влияние" , казва..
"Моята борба за дете и процедурата стартира през ноември-декември 2006, а дъщеря ми се роди през 2019 година след много усилия и борба. През този период видях проблеми в обществото ни, за които не предполагах, че съществуват, а именно за проблемите на бездетните двойки в България, които са над 200 000 в момента. Над 50 000 семейства у..
Как достъпът до точна и проверена информация влияе на социалното приобщаване и благосъстояние? Може ли да бъде причина за маргинализация и как..
Една много интересна фотографска изложба съчетава фотография, архитектура и разкази на хора, живеещи по покривите. Ще научите къде и докога можете да се..
Сюжетът на романа "Лешникови градини" поставя сериозни и открити въпроси, без компромиси. Защото тъкмо със задаването на въпроси се открива нов свят,..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg