Втори февруари е Световен ден на влажните зони и цели опазването на тези изключително ценни екосистеми. Начинанията, които се инициират на Световния ден на влажните зони, са предназначени да привлекат вниманието на обществеността и правителствата по света върху стойността на влажните зони за поддържане на устойчивото развитие на нашата планета.
Конвенцията за влажните зони (Convention on Wetlands), които са от международно значение главно като местообитание на водолюбиви птици, е подписана на 2-ри февруари през 1971 година в град Рамсар (Иран), и от тогава е известна като Рамсарската конвенция. Основната цел на Рамсарската конвенция се явява опазване и рационално използване на влажните зони като средство за постигане на устойчивото развитие в целия свят. Световен ден на влажните зони е честван за първи път през 1997 година.
В Световния ден на влажните зони "Нашият ден" обръща поглед към значението им за опазване на баланса на екосистемите. Какви са проблемите и предизвикателствата пред опазването на влажните зони днес, коментират Айлин Хасан, експерт в Дирекция Национална служба за защита на природата в Министерство на околната среда и горите (МОСВ), и Иван Христов, хидробиолог, експерт и част от екипа на WWF, участник в проект, свързан с Драгоманското блато.
Айлин Хасан смята, че е важно да се говори за съхраняването на влажните зони, защото това са едни от най-застрашените и най-уязвимите екосистеми на планетата. А в същото време ползите, които предоставят, са огромни. Неслучайно от 2021 г. 2 февруари се отбелязва под егидата ООН. Всяка година денят се отбелязва под определена тема – тази година темата е "Време е да възстановим влажните зони". Анализите показват, че повече от 80% от влажните зони са изчезнали от 1700 г. насам, а темповете се ускоряват. От 1970 г. насам най-малко 35% от влажните зони са загубени. Загубата на тези екосистеми е свързана със загубата на биологичното разнообразие. Статистиката показва, че 25% от сладководните видове са изправени пред изчезване."
Иван Христов дава определение на "влажна зона": "Под влажна зона ние разбираме всички места по земята, където временно или пък постоянно имаме повърхностна вода – това са езерата, блатата, реките и крайбрежните морски зони. Те са много важни за контролиране на процесите в екосистемите и техните околни територии. Те спомагат за процесите на кръговрата на водата и както вече сме свидетели на климатичните промени, когато има наводнение, те притъпяват пика на високите води. Там, където има запазени влажни зони, щетите от наводненията (като правило) са по-малки. Влажните зони отново идват на помощ и при сушите – те са този буфер, съхранил вода, която постепенно отделя в околните територии. Влажните зони са най-продуктивните екосистеми изобщо на земята. В биогеографския район, в който попада България, първичната продуктивност от влажните зони е несравнимо по-висока. Те са много важен елемент и в кръговрата на парниковите газове – в тях се улавят големи количества въглерод под формата на органична материя. Така влажните зони имат и допълнителен принос към контролиране на процесите, свързани с климата."
Още подробности за възстановителните дейности по влажните зони у нас, за Чокльовото блато, възстановено през 1981 г. по инициатива на местните хора; за езерото Сребърна и подобряването на неговия воден режим; за самовъзстановилата се влажна зона след политическите промени през 1992 г. Драгоманското блато – едно от последните опазени карстови блата на Балканския полуостров – се самовъзстановява след спирането на помпената станция; за Атанасовското езеро, създадено отдавна за борба с маларията – чуйте целия разговор от звуковия файл.
Снимка – www.worldwetlandsday.org
В рубриката "Съвети на адвоката" на "Законът и Темида" адв. Елка Пороминска , председател на Асоциацията за жените адвокати и основен консултант на предаването, разяснява предоставянето на П РАВНА ПОМОЩ от адвокат на граждани, които са със затруднено материално положение, за защита пред съд и извън съда. В Закона за правната помощ и Гражданския..
Отново конституционни ребуси... Има ли срок, в който да се избере председател на 51-вото Народно събрание? Докога може да продължи първото заседание на парламента? Гост на "Законът и Темида" е д-р Орлин Колев – консултант на предаването, експерт по конституционно право, преподавател в Юридическия факултет на СУ "Св. Климент Охридски" – коментира..
В навечерието на Деня на народните будители – 1 ноември Центърът за славяно-византийски проучвания "Проф. Иван Дуйчев" към Софийския университет получи ценен дар – средновековен славянски ръкопис от края на XVI век. Дарението е направено от д-р Румен Манов, дългогодишен благодетел на центъра и всеотдаен събирач на българското културно наследство...
През 2025 г. се навършват 225 години от рождението на легендарния български майстор-строител Колю Фичето. По този повод в Дряново, родния му град, ще се проведе мащабна културна програма, която ще продължи през цялата година. За нея разказа Иван Христов, директор на Историческия музей в Дряново, в ефира на "Нашият ден". Иван Христов обясни, че..
През 2024 г. излезе от печат научният сборник "Белетристиката в архивите. Подборът на факти и документи в научното изследване", издаден от Издателски център "Боян Пенев" в София. Изданието представлява разширена версия на докладите, представени на едноименната конференция, проведена през 2023 г. Сборникът е плод на сътрудничеството между екипа на..
Във връзка с 70-годишния юбилей на ЦЕРН и по случай 25-ата годишнина от пълноправното членство на България във водещата научна организация, Министерството..
За адвокатурата, която празнува своя празник на 22 ноември , съдебната реформа, избора на нов главен прокурор, Висшия съдебен съвет, Закона за..
"Опитвам се да правя хубава музика и не искам да слагам някакви ограничения и знаци" – думи на пианиста, композитор, аранжор и диригент Ангел Заберски...
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg