Петата поред политическа кампания на партиите премина без особен интерес от страна на избирателите, а политиците сякаш изглеждаха изтощени. С оглед на всичко изговорено от политическите представители настъпва и въпросът дали успяха да разширят "арсенала" си от думи и послания, с които да привлекат вниманието на различни хора, техни избиратели.
Как всъщност премина кампанията им – кога започна тя и спирала ли е въобще? Към кого реално беше насочена – към твърдите избиратели или към колебаещите се? Какво казаха и какво не успяха да кажат политиците? Имаше ли действителни и ярки послания, или по-скоро отсъстваха такива?
"Какво се случва" се заслуша в езика на поредната предизборна кампания, за да разбере до какво доведе той.
Според проф. Андреана Ефтимова, доктор на науките по обществени комуникации и информационни науки, казано с други думи – медиен език и стил, и преподавател в СУ "Св. Климент Охридски", се забелязват четири характерни особености в петата поредна кампания на политическите партии у нас:
• липсата на мълчаливи политици, които в предходни предизборни кампании доведоха до т.нар. политика на мълчанието, осигурила нелоши резултати;
• избегнато беше противопоставянето "статукво – промяна", за сметка на това акцентът беше поставен върху индиректни изрази, говорещи същото;
• всички политици работеха със заучени фрази и ключови послания, което стана причина за отсъствието на ярки и запомнящи се мотивационни обръщения;
• политиците използваха популистки стил на говорене, който се изразява в едно достъпно и елементарно формулиране на идеите.
Проф. Ефтимова е на мнение, че партиите залитат по посока на това какво иска да чуе избирателят, а всъщност е нужна повече устойчивост и оформяне на самостоятелен глас и образ в кампаниите. Ако политиците имат усещане за ценности, към които принадлежат, и достойнство и се придържат към тях, независимо от модните веяния, това ще доведе до успех.
Доц. Владислав Миланов, езиковед, изследовател на политическата реч и преподавател, също коментира изминалата предизборна кампания. В нея той откроява разпадането на диалога – между политици, между политиците и журналистите, но и между самото общество, и една вечна, изглежда, валидна диагноза, която може да бъде поставена на политическата реч у нас, а именно – превръщането ѝ в словесна битка.
Липсват ясно изразени послание, което вече може да бъде забелязано и от хора, които не са експерти в областта. Налице обаче са общите изявления, речевата агресия и егоистичното говорене. Преекспонирани бяха и теми, които засягат обществото.
Според доц. Миланов това показва, че все още нямаме изградена политическа култура, която да търси през силата на езика убедително представяне на идеи. Политическото говорене се губи в посланията, защото не намира фокус и не желае да доведе темите до дълбочината и сериозността, която хората очакват.
Доц. Владислав Миланов съветва политиците да не изневеряват на обичта си към езика, защото всичко започва от уважението към родния език. Същото така да осъзнаят, че представят цялата нация и се намират в най-представителната сграда – Парламента. Тръгнали по път, който завява нашето общество като силна и интелигентна нация, те не бива да забравят, че начинът, по който говорят, трябва да бъде съобразен с всичко изброено.
На вчерашния 4 февруари 2024 г. 22-годишна жена намушка няколко души в центъра на София. В ефира на "Lege Atris" психиатърът Цветеслава Гълъбова коментира случая и постави акцент върху проблемите в системата за психично здраве в България. Жена намушка с нож трима души на столичния булевард "Витоша" (ОБНОВЕНА) Според д-р Гълъбова жената е..
Тема с продължение: Какво се случва с наредбите, засягащи парантерално хранене, какво дело в Административния съд на София предстои на 7 февруари – интервю в Lege Artis с д-р Антоанета Тончева , генетик и член на сдружението "Общност Мостове". Предстои открито съдебно заседание по сигнала за дискриминация на Наредба № 2 и Закона за здравето...
Катедра "Радио и телевизия" към Факултета по журналистика и масова комуникация на Софийския университет "Св. Климент Охридски" организира среща с училищните медии в страната в рамките на своя годишен фестивал. Това обяви доц. Жана Попова в ефира на предаването "Нашият ден" . Според нея инициативата цели да обедини всички форми на училищна..
За естетичната медицина – регулацията, опасностите и решенията говорим в Lege Artis, след като министърът на здравеопазването Силви Кирилов разпореди преглед на нормативната уредба в сферата. Регионалните здравни инспекции, от своя страна, започнаха проверки за нерегламентирани дейности, свързани с естетичната медици. Вниманието на държавните..
"Много и различни са причините, поради които хората започват да употребяват психоактивни вещества. Всеки може да има собствена причина, в повечето случаи обаче е комплекс от фактори. И генетично се предава високия толеранс, и поведенческия модел, който се наблюдава в семейството е много важен, защото децата възприемат това като средство за справяне с..
В епизод 575 "Трамвай по желание" прави дълбок поклон пред една от най-значимите фигури на българската популярна музика. Легендата за краля на..
В днешното издание на предаването "Време за наука" разгледахме темата за "данък наследство" и семейните фантоми. Обсъдихме как от родителите си..
2024 г. донесе значителни промени в пазара на недвижими имоти в България. Според доц. Мирослав Владимиров, икономист и член на борда на директорите на..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg