Размер на шрифта
Българско национално радио © 2023 Всички права са запазени

Наука в гимназията

Калина Колева, Екатерина Колева, Яна Шиварова, Ели Стойкова (отляво надясно)
Снимка: Венета Гаврилова

Мини научният фестивал за учениците от Националната природо-математическа гимназия в София, организиран от фондация "Сай хай", излъчи отбор победител, който ще се състезава в националния кръг на фестивала на 11 юни в Биологическия факултет на Софийския университет. По мнение на журито, в чийто състав влизат и университетски преподаватели, проектът на младите изследователи е на високо академично равнище. Като цяло учениците са избрали актуални и не много популярни теми.

Три от авторките на отличения проект – осмокласничките Яна Шиварова, Екатерина и Калина Колеви – разказват за увлечението си по науката и работата си по проекта за пречистване чрез фотокатализа на вода, замърсена от органични багрила. В процеса на работата си те самите се запознават с проблема и влиянието му върху природата и човешкия организъм, с насоки и подкрепа от наставниците си избират метод за решаването му и провеждат експерименти, чрез които доказват ефективността на избрания метод.

Момичетата са ентусиазирани от възможността да работят върху реално съществуващ проблем и да запознаят и други хора с него, много ценят и съвместната си работа с учени от университета. Впечатлени са от подкрепата на съучениците си и достойното представяне на другите състезатели във фестивала.

Ели Стойкова, съоснователка на фондация "Сай хай", споделя: "Идеята на тези фестивали е да запознаят децата с практическото приложение на научния подход, да ги стимулират да прилагат знанията, които научават в училище, четат в учебниците, към реалния свят, към реални проблеми, реални неща, които са важни за тях, и с това искаме да направим и науката по-достъпна, по-практически приложима."

Към фестивалите на "Сай хай" вече са привлечени и ученици от прогимназиалния етап, също училища от още няколко области на страната, а амбицията на организаторите е до 2030 г. научни клубове да има в училищата в цялата страна.

Чуйте разговора в звуковия файл.


По публикацията работи: Росица Михова
 
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Родният замък на Батенберг – място за поклонение и за сватби

Замъкът Хайлигенберг се намира южно от Франкфурт на Майн и близо до Дармщат.   Но не само природните красоти и архитектурата са интересни за българите, посетили провинция Хесен и отскочили до Хайлигенберг. В имението там е роден първият български владетел след освобождението през 1878 година – княз Александър фон Батенберг. Д-р Зигрун Комати е..

публикувано на 27.09.23 в 08:35

Прозорци към подземния свят в Нощта на учените

Преди 145 години, в годината на Освобождението – 1878, са открити първите пещерни животни в България, а около век по-късно вече са съобщени над 860 вида обитатели на българските пещери, което нарежда страната ни на едно от челните места в списъка на страните с най-богата и разнообразна подземна фауна в света. Има ли какво още да се открива или пещерната..

публикувано на 26.09.23 в 10:15

Еврика! Успешни българи: Радина Бодурова

"Когато сложих униформата, започнах да мисля като по-зрял човек", казва Радина Бодурова. Тя е студентка в четвърти курс във Висшето военновъздушно училище "Георги Бенковски" в Долна Митрополия, нейната специализация е щурман и ръководител на полети. В началото на тази година тя получи   голямата награда "Студент на годината", която се връчва от..

публикувано на 25.09.23 в 17:05

Палави делфини, пищящи стриди и гигантски костенурки в Оман

Представете си: лодката пори кристална вода, в която нежно се поклащат пъстроцветни риби и корали. Изведнъж изскача сребърният гръб на делфин, който весело ви опръсква, преди да се гмурне отново. Майки делфинки, следвани от бебетата си, правят лупинги във въздуха. И докъдето погледът ви стига, морето прилича на пълно със сребърни лъжици, които сякаш..

публикувано на 25.09.23 в 08:20

Смирненски като емблема на противоречивата българска история

125 години от рождението и 100 години от смъртта на едно от най-талантливите български пера – роденият в Кукуш Христо Измирлиев. Разсъждаваме за историята на страната, видяна в огледалото на творчеството, но и на живота на нашите класици. Често те са придърпвани за идеологическа употреба, често след това – компенсаторно отричани с обратен знак...

публикувано на 21.09.23 в 10:35