Напук на дигиталната ера, в която живее целият свят, България си има свои правила за съществуване. Винаги някак наопаки, с няколко хода назад, без кой знае какви обозначителни табели за каквото и да било, вечно в ремонт, с едни усвоени пари, но с неразрешени проблеми. Навсякъде някой нещо не е разбрал и друг му е виновен, "да" винаги е "не", но и обратното е вярно, всеки е заседнал във вечната чакалня и ако не си от тия, със сигурност си от другите. Като добавим и законите на улицата, гетото, махалата, центъра, провинцията, селото и висшата власт, всичко е точно.
Та в тази България човек се ражда ненаучен и често и такъв си остава. Просто защото никога няма време за съществените неща, нали все пак бързаме за живота. С метрото, с колата, с градския транспорт, пеша – все сме на път към работата, към банката, за да оправим кредита, към вкъщи, където някой ни чака, за да ни разкаже колко точно му е бил лош денят, към кварталната кръчма, за да приглушим поне за малко ежедневието. И ако се замислим, колкото и да сме свикнали да сме си по нашенски щастливи в нещастието си, винаги може да се намери някой, който да ни обясни как точно стоят нещата. И понякога това дори може да не е за лошо.
Защото, замислете се – ако ни предстои челен сблъсък с реалността, която искаме да изтрием, а не можем, и този сблъсък всъщност се е превърнал в рутина, няма ли да ни е полезна една хумористична книга за самопомощ, която да ни припомни какъв народ сме в действителност и защо само ние можем да оцелеем в България?
В нашата хубава страна, където таксиметровите шофьори не са това, което светът познава, а много сериозни, плътни образи от велик заплетен филмов сюжет, над който са се потили поне трима сценаристи. Където сватбата е повече от бракосъчетание на двама влюбени пред цялата позната и непозната рода. Където крайният квартал в столицата е град в града, ако не и държава в държавата, която си има собствена конституция. За Северозапада дори не смеем да кажем и дума, там хората са по-корави и от камъка, който Сизиф у нас бута надолу.
И така, как да оцелеем в България беше въпросът, който потърси отговора си в ефира на "Какво се случва". Пътеводители в народопсихологията ни се оказаха хората, които се осмелиха да напишат книга по темата. При това с присъщото за българина чувство за хумор. Чувство, което обаче колкото и да имаме, толкова и сме замели под килима и ни е все по-трудно да върнем обратно на място.
Журналистите (двама от които са и учители в гимназии) Йордан Йорданов, Филип Зуберски и Владимир Иванов пишат "Как да оцелееш в България" като контрапункт на всички популярни и не чак толкова книги за личностно развитие и усъвършенстване. В този наръчник по българска всъщност няма разкази, а само преживени истории от тримата автори. Някои преувеличени, други попроменени, трети точно в сърцето на реалността. Всеки съвет, пример и споделен опит цели да припомни защо е важно да се погледнем в огледалото и да се надсмеем над себе си. Идеята е читателите, подобно на авторите, да не се взимат на сериозно, а само да се разчупят за иначе толкова полярната действителност, в която живеем.
Станали ли сме обаче по-консервативни към истината, поднесена с усмивка, как боравим с езика и защо е важно да четем хората – чуйте от Йордан Йорданов, Филип Зуберски и Владимир Иванов в звуковия файл.
В рамките на Есенните литературни срещи в София гостува германската писателка и журналистка Джаки Томе. Тя спечели известност с книгите си "Една жена – една книга", "Празнувай бръчките си, както дойдат: книга за всички, които остаряват", "Моменти на яснота", които бързо се превърнаха в бестселъри на немскоезичния пазар. Двете ѝ последни книги са..
Книгата "50 забравени места в България" от Слави Панайотов повежда читателите на мистично пътешествие в страната ни Шестата поред творба на един от най-успешните създатели на онлайн съдържание идва след двугодишен труд. В 400 страници са събрани малко известни и дори забравени места, съхраняващи тайнствената красота на родината ни. Книгата обхваща..
Визуалният артист Тодор Рабаджийски излага свои творби под името "Сурови перспективи" (Raw Perspectives). Изложбата е от 3 части – керамика, инсталация и живопис. Пространство на галерия +359 ("Водната кула") е подходящо за цялостния изглед на произведенията. Откроява се инсталацията, която се простира от върха на кулата до основата. Авторът..
Усмихнат, непринуден, дружелюбен, безкрайно земен и джентълмен – такъв видяхме Начо Герерос по време в първата му публична поява у нас. Известният испански актьор е в София по покана на телевизия bTV Comedy, която отбелязва 15-ия си рожден ден. Освен представители на медиите, на срещата с испанския актьор в петък присъстваха и посланикът на..
В програмата на тазгодишната Киномания е включен филмът "И това е за тази Коледа" на режисьора Петър Вълчев, В него се разказва за възрастен мъж, който разбира, че ще посрещне Коледа сам. В навечерието на семейния празник той разбира, че с дъщеря си и нейното семейство няма да прекарат заедно. И решава да прекара деня на гроба на починалата..
Австралиецът Саймън Бони (р.1961, Сидни) и групата му Crime & The City Solution пристигат за първи у нас в понеделник, на 2 декември, за да..
Книгата "50 забравени места в България" от Слави Панайотов повежда читателите на мистично пътешествие в страната ни Шестата поред творба на един от..
Две от късните реформаторски опери на Кристоф Вилибалд Глук бяха изпълнени в две водещи белгийски музикални институции – във Фламандската опера в Антверпен..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg