В Харманли се проведе първата международна научно-приложна конференция под надслов "Контакт на езици и култури. Българският език в контекста на мигрантската криза и адаптацията на бежанци", организирана от катедрата "Български език като чужд" на Софийския университет и Асоциацията на преподавателите по български език като чужд.
Изучаването на български език от чужденци не може да се разглежда извън общата картина на обучението по български език за гражданите на страната ни. А тя показва, че близо половината от завършващите средно образование у нас са функционално или базово неграмотни, въпреки декларираната на всички равнища загриженост и ангажимент към образованието по роден език. Проблемът е особено болезнен за младите български граждани, чийто семеен език не е български.
Инерцията и липсата на смелост и последователност в образователните политики на практика лишават тези деца от възможност за образование, квалификация и успешна реализация в обществото. Не е особено по-добра картината с езиковата компетентност и на учениците, за които българският език е роден. За съжаление опитите на професионалисти и ангажирани с темата граждани да предложат адекватни подходи към обучението по български език се изопачават и употребяват за лични и политически цели.
На този фон преподаването на български език и култура на чужденци, временно или постоянно живеещи в страната ни, заслужава внимание и грижа, защото то може да даде тласък за модернизирането и поставянето на обучението по роден и национален език на практическа основа. От друга страна едва ли можем да очакваме, че чужденците, които пребивават в страната ни, ще уважават законите и порядките в обществото ни и ще се приспособят успешно, ако останат затворени в своя език и общности без да разбират и говорят езика на държавата ни – българския.
С разсъждения и опит по тези въпроси и с впечатления от конференцията в предаването "За думите" гостуват две представителки на организаторите и участниците в събитието – доц. Венера Байчева и Мила Милиева.
Когато става дума за българските царе и се спомене името на цар Самуил, първото, което изплува в съзнанието ни, е историята за ослепените негови войни. Едва след това се сещаме и за легендите, разказвани за него. Тази година на 6 октомври се навършват 1010 години от трагичната му смърт. В ход е подготовката за тържественото отбелязване на тази..
Студенти от 7 до 11 години посетиха Университета за строителство, геодезия и архитектура за една седмица, съобщава в предаването "Следобед за любопитните" Силвия Лакова. Идеята за създаването на този университет, смята тя, е било да се предизвикат и насърчат естественото любопитство и критичното мислене на децата, като се повиши интересът им..
От 2 до 10 август тази година се проведе Седмата палеонтологична експедиция на Националния природонаучен музей при БАН до находището на динозаври и друга гръбначна фауна с къснокредна възраст край град Трън. В резултат на извършените от екипа дейности са събрани над 30 нови вкаменелости от гръбначни животни. Те ще позволят на палеонтолозите да..
Основен гост и изразител на мнения по темата бе проф. Марин Георгиев – председател на Българското урологично дружество. Човешкият организъм често алармира за различни проблеми и ние, с помощта на специалистите, трябва да ги разчитаме и да потърсим помощ. В урологията – тази бързо развиваща се специалност, симптомите са доста ясно различими:..
Пътуващата изложба "Сборяново – природа и паметници, богове и хора" на Културния институт към Министерството на външните работи вече седмица се радва на интереса на жителите и гостите на Братислава. "Тази пътуваща изложба, направихме заедно с Министерството на външните работи и тя вече е обиколила много държави от Япония до САЩ, и в много..
Поредицата "Концерти с история" отбелязва Международния ден на музиката 1 октомври с романтична програма под наслов "Сърцето на Брамс" в къщата-музей..
Роден във Виена, Щефан Владар е една от най-забележителните музикални личности на Австрия. Кариерата му го отвежда до най-големите музикални зали в света...
Постановъчен костюмен филм, който не сме гледали от години в българското кино – така критиците определиха филма "Сватба" на Магдалена Ралчева. Той получи..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg