Почетно звание за Мари Врина-Николов

По предложение на Факултета по славянски филологии на Софийския университет "Св. Климент Охридски“ преводачката на българска литература на френски език Мари Врина-Николов беше удостоена с почетното звание "Доктор хонорис кауза“ за изключителните ѝ заслуги към славистиката, българистиката и превода. 

На тържествената церемония в Аулата на университета проф. Амелия Личева подчерта, че тя има заслуги към Софийския университет и „към цялата българска литература, към българската култура и към България като цяло“. Тя акцентира и върху участието ѝ в работата на Софийския университет – например „в различни конференции, тя е в редакционния съвет на списанието на Факултета по славянски филологии „Литература“, в редакционния съвет е на списание „Литературна мисъл“, на „Балканско езикознание“, на „Български език и литература“.“

С преводите си на български класически и съвременни автори Мари Врина-Николов успя да засили интереса към нашата литература в родината си и да я направи видима. Със своята сърцата работа тя успя да запали и преводачи на други езици да се обърнат към нашата литература и да я превеждат. Ето и финала на нейното академично слово на тема: „Как да мислим/правим българската литература - литература на и в света“: 

"Преводът е дело на един творящ човек, който може, или даже трябва, да заеме паратекста – бележки под линия и послеслов, – онова подобаващо място, което не само му позволява да обхване „непреводимото“, но и да въведе читателите в историчността на преведения текст, както и в работилницата на преводача, където той (или тя) разкрива разсъжденията, довели до реализацията на превода, който четат на собствения си език. Това са предизвикателствата – и мисията, – пред които се изправя всеки преводач на по-малко позната в света литература. За белгийския юрист и философ Франсоа Ост преводачът има и друга, политическа, висша мисия: „Преводът – това гостоприемство на езика – е единствената ни алтернатива на варварството“. Да се стремя да направя българската литература – литература на и във света чрез своята академична работа и преводи, – това е битката на един живот, но и неговото щастие и смисъл. Благодаря на всички приятели, писатели, издатели и колеги, без които това нямаше да бъде възможно.“

Чуйте Мари Врина-Николов.

Снимки – Софийски университет "Св. Климент Охридски“