Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Светлозар Желев: Езикът на добрата литература е този, който ни обединява

Специално отличие за Тодор Тодоров на Европейската награда за литература 2024

Тодор Тодоров: Не мисля, че има твърда граница, която седи между националната литература и световната

Кадър от церемонията
Снимка: Светлозар Желев

Писателят Тодор Тодоров с романа си "Хагабула" стана носител на едно от петте специални отличия по време на церемонията по връчване на Европейската литературна награда 2024. Голяматa награда на конкурса беше връчена на датския писател Тис Йорнторфт. Освен България, специално отличие получиха Германия, Исландия, Нидерландия и Словения. "Хагабула" беше определен от журито като "голям европейски роман". 

Целта на Европейската награда за литература е да популяризира националните литературни произведения на страните в Европа. Общо 13 претенденти се борят за отличията на конкурса. С отзвук от събитието в "Нашият ден", директно от Брюксел, се включват Тодор Тодоров и Светлозар Желев.

Тодоров споделя, че емоциите след поредния успех на романа не са отминали и все още са неосъзнати. По време на церемонията българският автор е имал възможността да се срещне с множество международни писатели и издатели. Интересен акцент на вечерта е било четенето в оригинал на откъси от номинираните книги. И за участниците, и за журито е било любопитно да чуят как тези текстове звучат на собствените си езици.

Литературата има главна роля във формирането на европейската идентичност, по думите на Желев. Да чуеш текстове на малтийски, български, исландски дори арабски (Тунис) е много красиво преживяване, разказва гостът. "Най-голямото послание на всички тези събития е, че на фона на това, че в Европа се говорят десетки езици, има един общ език – езикът на европейската култура, европейските ценности. Всички заедно можем да говорим на него, да се уеднаквим през литературата", заявява Желев, за когото литературата е универсална връзка, емпатия и идентичност. "Езикът на добрата литература е този, който ни обединява", казва той.

Тодоров акцентира върху това, че всички номинирани за Европейска награда за литература книги получават шанса да станат част от европейското литературно пространство. Половината от връчената награда е предназначена именно за превод и публикуване на чужд пазар – директна подкрепа за книгата, казва писателят. "Не мисля, че има твърда граница, която седи между националната литература и световната", заявява Тодоров. Според него литературата изначално говори за общочовешки проблеми и номинираните книги са доказателство за това. Желев допълва, че романът "Хагабула" е многопластово литературно произведение – книга, която не просто дава отговори, а задава правилните въпроси.

"За съжаление да прекрачиш границата на езика, на превода, има нужда от подкрепа на институциите. Това е, което прави Европейската награда за литература – популяризира авторите наднационално. Всяка държава трябва да обръща внимание на националната си литература и да прави всичко възможно тази литература да говори и на други езици. Това е един много дълъг процес, който обаче трябва да бъде осмислен и задействан – работа с преводачите в чужбина, финансова подкрепа за преводи, участие в литературните панаири", казва Желев и изразява надежда скоро България да предприеме една целенасочена литературна политика.

Честита награда на Тодор Тодоров и романа "Хагабула"!

Целия разгвоор чуйте в звуковия файл: 


По публикацията работи: Бисерка Граматикова

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Изложбата "70 години ЦЕРН" може да се види във Физическия факултет на Софийския университет до края на ноември

Във връзка с 70-годишния юбилей на ЦЕРН и по случай 25-ата годишнина от пълноправното членство на България във водещата научна организация, Министерството на образованието и науката, Софийският университет "Св. Кл. Охридски" и Институтът за ядрени изследвания и ядрена енергетика към БАН организират изложба, която е посветена на настоящето и бъдещето..

обновено на 21.11.24 в 15:49
Георги Борисов

Историите на Георги Борисов

"Моите истории" се наричат двата тома, които Георги Борисов представя тази вечер в Софийската градска художествена галерия. Те обхващат дълъг период от живота му – от 1973 до 2023 година.  Без да нарича томовете дневник, спомени или да определя изобщо жанра им, авторът "представя непубликувани свои стихотворения, мисли и наблюдения, философски есета..

публикувано на 21.11.24 в 15:30

По следите на Михайло Парашчук

Кураторът Иво Милев и фотографът Стефан Н. Щерев започват изследователски проект, който представя творчеството на видния европейски скулптор Михайло Парашчук , посветил живота си на България. Документалната изложба "По следите на Михайло Парашчук ", с материали от Държавна агенция "Архиви" и съвременни фотографии на..

публикувано на 21.11.24 в 08:05

В сърцето на авторския театър

Далеч от въпроси като "Какво е искал да каже авторът?", а и "Какво е искал да каже героят?", с ясното съзнание, че авторът и разказвачът не са едно и също нещо и напълно в обстоятелствата на това, че колкото автори, толкова и формулировки на дадено понятие, състояние или форма можем да открием, ние, като зрители, имам възможността да усетим свободата..

публикувано на 20.11.24 в 17:50

Небостъргачи, баби и още нещо

Една от структуроопределящите рубрика в "Голямата къща на смешните хора" е "Животът ни като виц".  Този път повод за виц е появилата се за пореден път вест, че грандиозен комплекс от 50-метрови небостъргачи ще се строи на площ от 50 декара край булевард "Черни връх". Причината вестта, че и във Варна се канят да изсекат 5 декара горичка в местността..

публикувано на 20.11.24 в 17:20