Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Искат национален стандарт за довеждане на пациенти с инсулт до модерно лечение

Доц. Росен Калпачки: Инсултите за 2023 година у нас са около 50 000

| обновено на 16.05.24 в 09:01
Доц. Росен Калпачки
Снимка: Ани Петрова

Асоциацията за инсулти "Афазия" предлага въвеждането на национален стандарт за довеждане на пациенти с инсулт до лечебно заведение. Тази инициатива е подкрепена с призив към българските политици във връзка с Европейския ден за информираност относно инсулта, отбелязан през тази седмица.

В рубриката Lege Artis на предаването "Нашият ден" доц. Росен Калпачки, ръководител на най-големия център за лечение на инсулт в Столичната университетска болница "Св. Анна", сподели своето мнение по този въпрос.

Доц. Калпачки посочи, че едно от основните предизвикателства при нелекуваните инсулти е навременното постъпване на пациентите в болницата. Симптомите на инсулт често са трудни за разпознаване от самия пациент, което води до закъснение в търсенето на медицинска помощ. Той подчерта, че има критично време, в което околните хора трябва да разпознаят симптомите и да реагират адекватно.

Българските граждани, според Калпачки, са наясно с необходимостта от търсене на спешна медицинска помощ при инсулт. Проблемът възниква при довеждането на пациента до подходящ лечебен център, където може да се проведе съвременно лечение 24/7.

Съвременното лечение на инсулт в световен мащаб включва метода тромболиза. През изминалата година около 50 клиники в България са извършили поне една тромболиза годишно, като при повече от половината тази процедура е извършвана един път месечно. Той подчерта, че в региона, където има център за лечение на инсулт, пациентите трябва да бъдат насочвани приоритетно натам.

Доц. Калпачки препоръчва Спешна помощ да въведе изискване за приоритетно довеждане на пациенти с инсулт до специализираните центрове. Това би увеличило броя на навреме доведените пациенти и би позволило на медицинските екипи да работят по-ефективно и да спасяват повече човешки животи.

По неговите думи в България има около 50 000 инсулта годишно, което означава, че на всеки 10 минути някой получава инсулт. Често инсултите започват с един от трите симптома: внезапно изкривяване на лицето, внезапна промяна в говора и внезапна слабост в едната или другата ръка.

Основното предимство на тромболизата е драматичното увеличаване на броя на хората, които се възстановяват напълно след инсулт. Когато пациентът пристигне навреме и медицинският екип е опитен, лечението на инсулт в България не отстъпва на световните практики. Проблемите според доц. Калпачки възникват при късното разпознаване на симптомите и закъснялото придвижване на пациента до болницата.

Доц. Калпачки отбелязва, че следболничното лечение на пациентите с инсулт също представлява сериозен проблем. Въпреки перфектно проведеното лечение в болницата, пациентите често излизат с допълнителни нужди, които остават на грижите на техните семейства. Изкуственият интелект, който може да разпознава симптомите на инсулт, вече е наличен на отделни места и представлява допълнителна надежда за по-бързо и точно диагностициране на инсултите.

Въвеждането на национален стандарт за довеждане на пациенти с инсулт до лечебно заведение е необходима стъпка за подобряване на здравната система в България. Това предложение, подкрепено от Асоциацията за инсулти "Афазия" и медицински експерти като доц. Росен Калпачки, може да спомогне за спасяването на много човешки животи и за подобряване на качеството на лечение на инсултите в страната.

Чуйте разговора в звуковия файл.


По публикацията работи: Зоя Димитрова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Проф. Таня Йосифова (вдясно) и Анелия Торошанова

Медиацията като извънсъдебно решаване на спорове – след решението на Конституционния съд

За медиацията като способ за извънсъдебно решаване на спорове.  Проф. Таня Йосифова – председател на Арбитражния съд при Българска стопанска камара, експерт по гражданско и търговско право, дългогодишен консултант на предаването, коментира темата в "Законът и Темида": "Медиацията е един от способите, чрез които може по доброволен път да се реше един..

публикувано на 26.07.24 в 12:35

Академия за учители в български неделни училища. Какво ще научат преподавателите?

Академия за учители в български неделни училища започна в София и продължава и на 20 юли. След това, от 25 до 28 юли, ще се проведат встъпителни обучения в рамките на Академии за учители в български неделни училища в предучилищен и начален етап. Домакин на инициативата ще бъде Френската езикова гимназия "Алфонс дьо Ламартин" в София, разположена на..

обновено на 26.07.24 в 12:13
Рибарят Тотко Ропотамски

Легендарният рибар Тотко Ропотамски и вдъхновението на Ченгене скеле

Много от нас са чували и посещавали рибарското селище Ченгене скеле до Бургас – едно живописно място, което привлича със своето очарование и автентичност. Наскоро, екипът на "Нашият ден" имаше възможността да посети Ченгене скеле на лодка, в компанията на човек, който е цяла легенда на Южното Черноморие – Тотко Ропотамски, известен и като..

обновено на 26.07.24 в 10:08

Израел, когато войната я нямаше

Антон Митов е директор на Архивния фонд на БНР и дългогодишен колега в програма "Христо Ботев". Автор и водещ на предаването "Антон Митов представя". Преди 23 години той за първи път излиза в западноевропейска страна. Поводът – да посети Израел, с цел обучение, с полет през Нидерландия. "Израел е първата "западна" страна, която посетих...

публикувано на 26.07.24 в 08:10

Образование в Лондон, кариера в България: Историята на Кристиян Доброславов

В рубриката „Темите на деня“ на предаването „Нашият ден“ гостува Кристиян Доброславов – млад човек, който въпреки образованието си в Англия, избира да се развива в България. Разказвайки за живота си в Обединеното кралство и предизвикателствата пред младите хора, Кристиян сподели своите лични преживявания и мотиви за връщането си в родината...

обновено на 25.07.24 в 10:24