НЗОК и Лекарският съюз подписаха анекс към Националния рамков договор за медицински услуги. Промените засягат и съвременното лечение на инсулт у нас. Как се финансира то и с какви предизвикателства се борят специалистите в България – интервю с доц. Росен Калпачки, невролог, председател на Българското дружество по инсулт, началник на Клиниката по нервни болести и ръководител на Центъра за диагностика и лечение на инсулти в УМБАЛ "Света Анна".
Доц. Калпачки започва разговора с положителни новини: "От много години насам алгоритъмът за модерно лечение на инсулт не беше пипан. Промените, които в момента влязоха в сила, оптимизират и улесняват достъпа на хората до съвременно лечение на инсулт." Специалистът изразява съжаление, че по темата за финансирането все още няма чуваемост.
"В центрове като нашия, където можем да свършим няколко вида процедури на пациента, е прието, че те няма да се заплатят в пълния размер. Ако две болници се съюзят и обработват един и същи пациент, тогава те ще получат финансиране с 50% повече. Ще получат 100 % за тромбектомията в едната болница и 100% за тромболизата във втората болница. Ако това се случи в една болница, което е сто пъти по-добре за пациента, тогава се получава 100% за по-евтиното лечение и само 65% за по-скъпото", обяснява доц. Калпачки. По думите му, това затормозява процеса на лечение, забавя го и ощетява както пациентите, така и специализираните медицински центрове.
Относно достъпността и обучението на кадри, компетентни да прилагат съвременни методи за лечение на инсулт, доцентът заявява: "Реално тромболиза може да прави всеки български невролог. Разбира се, това е сериозно лечение и не може да го направи един лекар, защото трябва екип. Най-важното е, че екипът трябва да е готов 24/7. Трябва, разбира се, специалист по образна диагностика, който да разчете скенера. Трябва специалист лабораторен лекар. Понякога трябва неврохирург. Това обаче, като познания, го имаме."
Специалистът се надява, че след въведените промени повече негови колеги ще започнат да правят тромболизи, което е задължителното модерно лечение на инсулт в целия свят.
"По отношение на тромбектомиите нещата са, меко казано, трагични, защото тук наистина можем да се похвалим само с няколко на брой специалисти в цялата страна", казва доц. Калпачки. Според него подготвяната програма за национални центрове, която предполага и обучението на още кадри, е стъпка в правилната посока, но в това отношение изоставаме от някои държави с цели 20-30 години.
Доц. Калпачки набляга върху смъртоносния характер на заболяването. Въпреки това в света адекватното, съвременно лечение помага за това около три пъти повече хора да станат абсолютно трудоспособни и жизнеспособни след инсулт. На този фон статистиката сочи, че в България малко повече от 2 % получават лечение с тромболиза и много по-малко от 1 % получават тромбектомия.
По отношение на рехабилитацията здравната система трябва тепърва да се събуди, смята специалистът. Към момента НЗОК покрива десет дневна рехабилитация след инсулт, а понякога са необходими месеци и години за възстановяване и дори доживотна помощ, заявява доц. Калпачки.
Целия разговор чуйте в звуковия файл:
Д-р Атанас Грозданов от Биологическия факултет на Софийския университет сподели в ефира на "Нашият ден" вдъхновяващи мисли за градското биоразнообразие и инициативата "Дивата София". Основната цел на този проект е да разкрие на широката публика богатството на дивата природа, която съществува дори в рамките на големия град. Според д-р Грозданов много..
В предаването "Време за наука" Христо Панчев, координатор на инициативата за "зелено възстановяване" в "Грийнпийс" за Централна и Източна Европа, разказва за новия проект на организацията – специализирания курс "Енергийно еспресо". "Енергийно еспресо" е безплатен онлайн курс, насочен към общински специалисти, ангажирани в сферата на градското..
В рамките на рубриката "Темата на деня" в ефира на "Нашият ден" се проведе задълбочен разговор за интеграцията на жените и децата бежанци от Украйна. Участие взеха Бистра Иванова, председател на "Мулти култи колектив", украинската поетеса Ана Багряна и Виктория Петрова, мениджър програми и оценка на проекти към "Българския фонд на жените"...
В рубриката "Епизоди от живота" обсъдихме как иновативните технологии могат да подкрепят здравословния начин на живот. Владислав Живков, управител на "Инова Ливинг", представи проекта NutriWell – платформа, разработена с помощта на изкуствен интелект , която има за цел да подпомага здравословното хранене и социалното включване. "NutriWell е..
В "Голямата къща на смешните хора" на редакция "Хумор и сатира" най-кратка и ясна е рубриката "Кратко и ясно". Този път в нея насочваме вниманието си към далечна Япония – древна страна, населена с японци, които умеят кратко и ясно да назоват неща, процеси и явления, които ние няма и да се сетим да назовем. Японците например имат термина..
Християн Георгиев е кадет в Националния военен университет "Васил Левски" в град Шумен, носител на именната стипендия "Кольо Фичето", връчвана от фондация..
В aртпространството на галерия Heritage, новият aртцентър в сърцето на София, е представена самостоятелна изложба на художника от старата школа майстори –..
Младият художник Димитър Павлов вече оставя своя културен отпечатък с изложбата "Писма и ноктюрни" – до 14 декември в галерия "Сердика". Това е..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg