"Съединението прави силата, а силата ражда независимостта."
За завета на Съединението и неговата интерпретация 139 години по-късно в "Нашият ден" говорят историците доц. Алека Стрезова, д-р Александър Стоянов, проф. Даниел Вачков и доц. Милен Михов.
Доц. Стрезова разказва предисторията на Съединението, в чиято основа стои Берлинският договор. След приключването на Руско-турската война двете воюващи страни подписват Санстефанския мирен договор, който в същността си е прелиминарен (предварителен). В него се предвижда една голяма България. Макар че Санстефанският мирен договор не влиза в сила, той създава българския национален идеал, заявява доц. Стрезова и допълва, че политическите усилия на Княжество България се фокусират върху осъществяването на национално обединение, след като Берлинският договор разделя българската територия на три части. Княжество България става васал на Османската империя, докато Източна Румелия получава статут на автономна област в рамките на империята. Македония остава част от Османската империя.
На телефонната линия на предаването в разговора се включва д-р Александър Стоянов, за да допълни разказа за процеса, довел до Съединението на Княжество България и Източна Румелия.
По отношение на Македонското дружество "Единство" историкът заявява, че то е продължение на естествените процеси от 70-те години на XIX век. Стремежът към Македония е логичен след изхода от Руско-турската война и излъганите надежди на Санстефанския договор. По думите на д-р Стоянов българите проявяват рядък политически реализъм, като осъзнават, че през 1885 година такова мащабно прекрояване на границите на Османската империя, каквото би било присъединяването на македонските земи, би било невъзможно. Ето как обединението с Източна Румелия излиза на преден план.
Д-р Стоянов описва дейността на БТРЦК, който макар че се нарича "таен", не прикрива своята дейност, а напротив – дори си позволява да издава вестник. Това доказва, че администрацията на Източна Румелия формално се води част от Османската империя, но нейният характер е изявено български. В този момент османската власт неглижира и подценява това, което се случва.
В основата на заговора стоят Захари Стоянов, който тогава е около 30-годишен, но е ветеранът в групата, Коста Паница, който пламенно се вълнува и от македонския въпрос, Димитър Ризов, който по късно става дипломат със спорна слава и други дейни фигури като Иван Стоянович и Иван Андонов, разказва историкът.
Още един авторитетен глас – този на проф. Даниел Вачков –прозвучава в ефир, за да разкаже за реакцията на Великите сили спрямо дръзкия акт на българите. Професорът обяснява, че Съединението пряко нарушава международния Берлински договор, и то само 7 години след като Княжество България е конституирано. Тази съществена ревизия от страна на възстановената държава първоначално поражда остра реакция от страна на Великите сили. Все пак става дума за едно значително увеличаване на територията на държавата – от 63 хил. кв. км територията на Княжество България на практика става 96 хил. кв. км, пояснява проф. Вачков и допълва, че намерението на западните Велики сили е било на Балканите да няма доминираща, голяма държава. Страховете са били свързани с потенциалното разширяване на руското влияние на територията на Княжество България.
Проф. Вачков разказва и за ролята на княз Александър I Български в осъществяването на Съединението. Князът реално нарушава васалитета към султана, поемайки, в качеството си на държавен глава, отговорност и пред българското общество, и пред чуждите държави. Той е наясно, че, признавайки Съединението на 8 септември, застава зад един акт на ревизия на международен договор – нещо опасно за собствените му позиции. По-късно именно заради натиска на Русия, която е против случилото се съединение, князът абдикира доброволно.
Доц. Милен Михов се включва в разговора, за да разшири темата за историческата роля на княз Александър I Български, както и за Велико Търново като сцена на събитията. Князът поема знамето на Съединението във Велико Търново и издава манифеста, с който се титулува Княз на Северна и Южна България. Така пловдивската революция се поема от държавата и се превръща в общонационално дело.
По думите на доц. Михов Съединението е дълъг процес, който започва още по време на Берлинския конгрес и завършва на 22 септември 1908 година с обявяването на българската независимост.
Що се отнася до македонския въпрос, вълнението се разраства, когато на 6 септември 1885 година пред голяма тълпа във Велико Търново Петко Каравелов изрича думите: "Днес в Тракия – утре в Македония!", с което утвърждава идеята, че Съединението на Княжество България и Източна Румелия е стъпка към национално обединение, разказва доц. Михов.
Доц. Стрезова завършва разказа с думи относно Сръбско-българската война, която има ролята да санкционира акта на Съединението. Българските дипломатически совалки и протяжните дискусии между Великите сили не са достатъчни, за да отменят статуквото. Именно бойната слава, която Княжество България завоюва по време на войната, утвърждава революционното присъединяване на Източна Румелия.
Целия разказ за една от най-славните страници в българската история – чуйте в звуковия файл:
Припомняме запис от Златния фонд на БНР, в който писателят, историк и журналист Георги Пашев говори емоционално за героите от документалната си повест "Да живей Съединението". Чуйте записа от 24 юни 1980 година:
На специално медийно събитие, организирано в литературен клуб "Перото", беше обсъдена темата "Мигрената – актуален проблем на обществото". Фокусът на дискусията беше поставен върху значението на информираността, адекватното лечение и подкрепата за ефективно управление на състоянието . Темата подчерта и влиянието на мигрената върху бизнеса,..
В Димитровград днес и следващата сряда се открива възможност за незабравимо преживяване – масово наблюдение на небесни тела в Народната астрономическа обсерватория и планетариум "Джордано Бруно". Директорът на обсерваторията, Димитър Кокотанеков , разказа повече за значението на тази уникална институция и за вълнуващите небесни обекти, които могат..
Лекари и пациенти поискаха да се регламентира заплащането на биомаркерите , които са важна част от съвременното персонализирано онколечение с най-модерни терапии. Парадоксално тези терапии се поемат от НЗОК. Липсата на подходящ регламент за изследване на биомаркерите обаче води до неефективно лечение и повишаване на смъртността от ракови..
Във Военномедицинска академия бе представен апарат за роботизирана хирургия Da Vinci Xi от ново поколение. Апаратът комбинира високотехнологични иновации и прецизност при извършването на операции. Първата такава беше извършена от д-р Янчо Делчев , ръководител на Клиника по обща и онкологична гинекология на ВМА. "Случаят касае 40-годишна..
На 21 януари в Деня на родилната помощ, известен като Бабинден, в най-старата АГ болница у нас "Майчин дом" се състоя водосвет и освещаване на III операционна зала на името на доц. д-р Божидар Славчев. В ритуала по измиване на ръцете участие взеха директорът на болницата проф. Иван Костов, началникът на Родилна клиника проф. Асен Николов и..
Дори да посетите Аржентина за кратко, като мен, пак ще усетите някои особености на тамошните нрави и специфични професии, които правят впечатление на..
В петък, 24 януари в родните киносалони влиза българският игрален филм "Клас 90". Сюжетът събира съученици 33 години след завършването на средното им..
На днешния 21 януари отбелязваме 146 години от смъртта на Любен Каравелов – революционер, поет, журналист и енциклопедист, оставил дълбока следа в..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg