На 23 октомври стартира годишната Национална конференция по медийна грамотност, организирана от Коалицията за медийна грамотност. Основната цел на форума е да направи преглед на постигнатото в сферата на медийната грамотност в България, както и да насърчи сътрудничеството между организациите, които работят за повишаване на уменията в тази област. В центъра на вниманието е обединението на усилията за ефективна работа с различни таргет групи, избягване на дублирането на проекти и методики, както и улесняване на процеса на сътрудничество.
Председателката на Коалицията за медийна грамотност, Кристина Христова, даде изчерпателно интервю преди събитието, като обясни какво означава да бъдеш медийно грамотен в днешния дигитален свят. "Медийната грамотност е широк набор от умения," сподели тя. В основата на този набор стои критичното мислене – способността да анализираме информацията, която ни залива ежедневно, и да не приемаме всичко за даденост. Христова подчерта, че всяка информация трябва да бъде проверена и подложена на критичен анализ от самите нас, за да избегнем заблудата и манипулацията.
В ефира на "Нашият ден" тя обясни, че медийната грамотност обаче не се изчерпва само с критичното мислене. Включва също така умението да общуваме онлайн безопасно, да разпознаваме измамни профили и заплахи, както и да защитаваме личните си данни. Христова наблегна и на важността от познаването на авторското право и избягването на неговото нарушаване, което е ключов аспект от грамотността в интернет ерата.
Една от основните теми, които се обсъждат на конференцията, е защо България изостава в областта на медийната грамотност. "Причините за това са свързани основно с образователната ни система, която не стимулира критичното мислене", коментира Христова. Тя обясни, че в училищата в България учениците са поставени в ролята на пасивни потребители на информация, вместо да бъдат насърчавани да изразяват своето мнение и да се ангажират с активен анализ на света около тях. Според Христова това води до липса на желание у младите хора да опознават света и да задават въпроси, което е в основата на критичното мислене.
"Децата вече намират информация в интернет, но големият въпрос е как да я разпознават като достоверна и да я анализират," отбеляза Христова. Тя подчерта, че основната цел на образователната система трябва да бъде да научи младите хора как да се ориентират в огромния обем от информация, която им е достъпна, и да отсяват истината от лъжата.
По време на конференцията Коалицията за медийна грамотност представи своята инициатива за проучване на наличните проекти, свързани с медийната грамотност, в интернет пространството. Целта е да се установи кои организации работят по темата, с кои целеви групи и в какви региони на страната. "Темата е огромна и изисква огромни ресурси, затова е важно да не се преповтаряме и да не работим само с едни и същи таргет групи", сподели Христова. Тя подчерта важността на партньорството между различните организации, за да се постигне по-ефективен и координиран подход в обучението по медийна грамотност в България.
Тази годишна конференция предоставя платформа за обмен на идеи и добри практики, която ще подпомогне общите усилия за подобряване на медийната култура в страната и насърчаване на едно по-безопасно и информирано общество.
Чуйте разговора в звуковия файл.
В ноемврийското издание на рубриката "Часът на етиката" в предаването "Време за наука" се обсъжда социалният модел на увреждането и идеята за грижа. Гост на предаването беше д-р Гергана Мирчева от Института за философски изследвания (ИФС) към БАН, която разгледа етическите измерения на грижата и тяхната социална значимост. Според д-р Мирчева е..
В студените зимни месеци темата за бездомните хора става особено актуална. Липсата на подслон, храна и здравни грижи често поставя живота на тези хора в риск. В ефира на "Нашият ден" Евгений Радушев, ръководител на мобилна група за бездомни към организацията "Каритас", сподели предизвикателствата, пред които се изправят бездомните, както и..
За "местните агенти", които преодоляват недостатъците на градския и обществен живот, в "Нашият ден" разговаряме Марина Кисьова , която събира около себе си активните граждани на Пловдив . Преди 15 години Кисьова заминава за Ирландия, където по европейска доброволческа програма се занимава с благотворителност. След завръщането си в България..
Михаил Мишев е журналист на свободна практика, който работи върху дезинформационните наративи, разпространени в ромските общности на България. Мишев се включва в "Нашият ден" от Сливен, където е една от най-големите ромски махали у нас. "Страхът води хората към някакви действия, той е универсален инструмент за влияние" , казва..
"Моята борба за дете и процедурата стартира през ноември-декември 2006, а дъщеря ми се роди през 2019 година след много усилия и борба. През този период видях проблеми в обществото ни, за които не предполагах, че съществуват, а именно за проблемите на бездетните двойки в България, които са над 200 000 в момента. Над 50 000 семейства у..
Как достъпът до точна и проверена информация влияе на социалното приобщаване и благосъстояние? Може ли да бъде причина за маргинализация и как..
Една много интересна фотографска изложба съчетава фотография, архитектура и разкази на хора, живеещи по покривите. Ще научите къде и докога можете да се..
Сюжетът на романа "Лешникови градини" поставя сериозни и открити въпроси, без компромиси. Защото тъкмо със задаването на въпроси се открива нов свят,..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
