Българско национално радио © 2022 Всички права са запазени

Гъдуларят Нено Иванов – живата история на оркестъра за народна музика на БНР

Гъдуларят Нено Иванов
Снимка: Мирослав Василев


Ако пътувате от София към Североизточна България, на 15 километра преди Търговище се намира село Дралфа. И ако попитате за къщата на Нено Иванов, всеки ще ви упъти, защото бай Нено, както го наричат там, е най-известният и уважаван човек в селото. Минавате покрай читалището и насреща до кладенеца е неговата къща (построена е 1921 г.). Нено Иванов е живата история на оркестъра за народна музика на БНР – един от първите музиканти в състава, където работи в продължение на 38 години. Роден е на 26 декември 1931 г. в семейство на балканджии. Прародителите са преселници от с. Катранджии, Великотърновско. Кръстен е на дядо си Нено – майстор зидар, а баща му е бил сред най-търсените музиканти в Дралфа и околните села: Кръшно, Маково, Голямо Ново, Миладиновци, Росина, Кошничари. На 7-годишна възраст започва да свири с бащината гъдулка и усвоява местния репертоар – прави хорà, ръченици, „Койчовата”, „Еленината”. По време на военната служба в София съдбата определя пътя на музиканта: 

В казармата се сприятелихме с кавалджията Стоян Георгиев Величков от Зидарово, Бургаско. Бяхме най-добрите музиканти, любимци на 3000 души полк. В помещението имаше радиоточка и по нея обявиха конкурс за гъдулари в Радио София. Аз не исках, но Стоян каза: Тръгвай! Хората ще те питат къде отиваш с гъдулката, а ти ще отговаряш „на работа”, разказва Нено ИвановНено Иванов в двора на родната къща в село Дралфа.

На 1 юни 1954 г. постъпва в оркестъра към Ансамбъла за народни песни при Радио София. Паралелно с работата в оркестъра музикантите Костадин Варимезов (гайда), Стоян Величков (кавал), Нено Иванов (гъдулка) и Йордан Цветков (тамбура) сформират инструментална група. От този период гъдуларят си спомня: 

Приеха ме първа гъдулка, трета категория. Диригент на оркестъра беше Борис Петров. Той е от селото на Цвятко Благоев – Угърчин, Ловешко. Варимезов предложи да направим една камерна група, защото мелодиите от Бургаския край те ги знаят и аз от Стоян Величков – също ги знам. В края на 1954-та и началото на 1955 година сложихме името – Странджанска група. Тогава започнахме да кръщаваме и хорàта: „Гергебунарско хоро, „Зидаровска ръченица, „Дюлгерлийска и т.нАнсамбълът за народни песни при БНР, диригент на оркестъра: Добрин Панайотов, 1980-те години. Снимка: Личен архив.

По това време Странджанската група е най-известният и предпочитан състав за звукозаписи в радиото, търсен е за изяви в страната и чужбина – концерти, семейни и селищни празници, съпровод на танцови състави. Като инструменталист Нено Иванов активно участва в концертни програми, свири на първия събор в Граматиково, акомпанира на изпълнители по време на националните събори-надпявания. За своите индивидуални записи музикантът разказва: 

Когато започнах да записвам солово най-лесно ставаше с кавала, гайдата и тамбурата, но имам и записи с оркестъра. Балканджийската ръченица е обработена за гъдулка и оркестър. После записах „Дралфенска ръченица и след записа диригентът Коста Колев ме попита за заглавието. Казах, че колегите Величков и Варимезов ги кръщават на селата си и аз реших да запиша ръченицата на родното ми село ДралфаМузиканти от оркестъра за народна музика на БНР: Господин Станев, Костадин Варимезов, Михаил Маринов, Нено Иванов, Йордан Цветков, Местан Ферадов. Снимка: Личен архив.

Отговорното отношение към онова, което изпълнява, вероятно е причина Ненов Иванов да не записва често самостоятелно. Последните записи осъществява през 1989 г. – бавни мелодии върху познати песни: „Свекър Петкани думаше”, „Тръгнали ми са, тръгнали”, „Теньовата стара майка”, „Помниш ли мъри, Добро”. Иванов има и дългогодишна педагогическа дейност. Той е един от първите преподаватели по гъдулка в детско-юношеския ансамбъл „Изворче”. Ръководи състави в Кремиковци, Орландовци, село Томпсън, Софийско и оркестъра към Дома на транспортните работници в София. Днес не се разделя с народната музика, слуша младите изпълнители и се възхищава на таланта им: 

Много добри музиканти има сега, голяма техника развиват. Като слушам младите музиканти ми се пълни душата. Едно време ние не свирихме по този начин и не сме предполагали, че един ден може да се достигне такава техника с тези селски народни инструменти. Музиката пак е хубава, но сега е по-технична, инструментите имат по-големи технически възможности. Който разбира от народна музика да продължава и да развива тази техника. В музиката – или можеш, или не можеш. 87-годишният гъдулар Нено Иванов често изминава разстоянието от София до родния дом в Дралфа, където продължава да звучи мелодията на бащината гъдулка. Разговора с Нено Иванов и негови записи от фонда на БНР може да чуете в звуковия файл.


Странджанската група на запис в БНТ, солистка: Янка Рупкина. Снимка: Личен архив.

Нено Иванов със свои ученици. Снимка: Личен архив


Вижте още

Весела Фламбурари: Честит рожден ден на прекрасното и много нужно предаване!

Весела Фламбурари ни напомни, че предаването "Вкусен следобед", е козирог, което значи, че е креативно, трудолюбиво и упорито. Но откъде идва обичаят да се поднася торта за рожден ден? Разбира се, от гръцката митология, само че тогава са били наподобяващи на сладък хляб. Ще научим и за вълненията в страната Замрази го, когато след една весела..

публикувано на 19.01.22 в 16:10
Хасково отдаде почит на Освободителите

Хасково чества 144 години свобода

Камбанен звън възвести идването на свободата в град Хасково. Камбаните на всички православни храмове в града биха заедно, за да отбележат, както преди 144 години, идването на свободата. Инициативата е на Община Хасково и се реализира с подкрепата на Пловдивската митрополия.  Заради сложната пандемична обстановка тържествен ритуал по повод 19 януари..

публикувано на 19.01.22 в 14:59

Община Стамболово с режим на уличното осветление

Високите цени на електроенергията накараха общини да въведат режим на тока. Общините настояват за по-високи компенсации от държавата. Масово обмислят въвеждане на режим за уличното осветление, тъй като то заема около 90% от разхода за ел.енергия на местните власти. Две общини от Варненска област - Вълчи дол и Дългопол, и една от Пазарджишко -..

публикувано на 19.01.22 в 14:08

Водещата на "Вкусен следобед" Радка Петкова: Всеки епизод е вълнуващ

" Вкусен следобед" навършва скоро 5 години . На 22 януари, от 14 часа, прозвучава пилотният епизод в ефира на радио Кърджали. Първата анкета е на тема: " Кой е най-вкусният следобед ", а музиката е само от неизлъчвани автори, заради ограниченията на Мюзикаутор. Но, за добро, защото песните се оказват много хармонично допълнение към темите в..

публикувано на 17.01.22 в 14:25

"Вкусен следобед" - празничен епизод

Здравейте, в този хубав ден, от мен, Радка Петкова, времето е слънчево за празничния епизод на "Вкусен следобед", който в събота става на 5 години. И се надявам, предаването мъниче вече да е научило азбуката, да остане все т ака любопитно, и отворено да изследва света, както и да споделим заедно много вкусни рецепти , преживявания и срещи с приятни..

публикувано на 16.01.22 в 18:36

5 години "Вкусен следобед" - забавлението продължава

Днес предаването "Вкусен следобед" на Радио Кърджали ще отбележи своя 5-ти рожден ден. Това е единственото кулинарно предаване в ефира на цяла България, разказва журналистът Галина Стефанова, която разговаря с водещата на предаването Радка Петкова: "Това е едно предаване за всички възрасти, от 30 до 60, но се надяваме да достигаме и до още повече..

публикувано на 16.01.22 в 11:29
Отбелязаха годишнината от откриването на ГКПП Златоград-Термес с водосвет

Александър Митушев: ГКПП Златоград-Термес подпомага икономиката на региона

Идеята за създаването на ГКПП Златоград – Термес възниква първоначално у инициативен комитет, „който като начало, решихме, че трябва да предизвикаме волята на двете страни, на жителите от двете страни на границата, където при подялбата на територии голяма част от българското златоградско население остана зад браздата“, връща се в годините назад..

публикувано на 15.01.22 в 22:21
Подкасти от БНР