Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

За алкохолизма като обсебване и илюзия от първо лице

Да създаде реално работеща група на Анонимните алкохолици в Кърджали. Това си е поставила за цел млада жена, минала през тъмните кръгове на депресията, неврозата и алкохолизма, но успяла да стъпи здраво на краката си, да повярва в доброжелателността на хората като нея и да поиска да се излекува. Да, алкохолизмът е болест. Детоксикацията протича в психиатричните клиники в България, включително и в Кърджали, където има отделения за тези болни. Но истинската, реалната и качествената помощ те получават в клубовете на Анонимните алкохолици. Това е общество между мъже и жени от цял свят, които споделят помежду си своя опит, сила и надежда, за да преодолеят техният  общ  проблем с алкохола и да помогнат на други да се възстановят от алкохолизма. Обществото се гради от дружества - групи. За да се осъществи такава група, е нужно да има поне двама алкохолици, желаещи да се откажат от алкохола.
Няма такси или вноски за членуване. Обществото не е свързано с каквато и да е политическа, религиозна или право охранителна организация. Не се намира под ничие наблюдение. Към него може да се присъедини всеки, който желае да спре алкохола, независимо от възрастта, националността, пола, убежденията, религията или липсата на такава. Главната цел е да останат трезви и да помогнат на други алкохолици да достигнат до трезвост.
Ето това се опитва да направи Катя в Кърджали. Това е втори опит. Мината година беше създадена група, но по една или друга причина тя не просъществува.
Нейната история започва като при много други - след смъртта на майка й преди шест години. Изпаднах в голяма депресия. Много се лутах, близо пет години се въртях в омагьосан кръг. Аз пиех, понеже се страхувах. Не можех да излизам навънка. За да изляза, трябваше да пийна 50-100 грама, за да имам кураж. Последната година разбрах, че започнах да се пристрастявам и че имам проблем с алкохола, спомня си Катя. Тогава синът й провежда сериозен разговор с нея и тя решава да промени живота си. Намира информация за "Анонимните алкохолици", свързва се с тях, започва да посещава сбирките им и ето, вече една година не е посягала към алкохола, въпреки трудностите, които изпитва всеки човек, поел по нейния път. 
Сега мечтата й е да направи група в Кърджали. От 7 юни в Кърджали има такава, но сбирките се провеждат онлайн всяка събота от 15 часа.Търси помещение, където да се срещат наживо. И оставя телефона си, за да може да се направи връзка с нея - 0887780524. Защото: Има хора, на които може да се помогне в Кърджали. Когато си част от това братство, ти придобиваш сила, кураж, виждаш хора, които са изстрадали, животът ти се променя, ставаш съвсем друг човек, казва Катя. 
Здравейте, казвам се Антонио и съм алкохолик. Така ми се представя следващия ми събеседник по време на първата ни среща. Казва, че не е срамно да признаеш проблема си и е щастлив, че вече четири години и половина не пие. Живее нов живот, за който е благодарен именно на групите на Анонимните алкохолици. Той е от Стара Загора, но се случва да идва в Кърджали, за да помага и на другите хора в нужда. Антонио е започнал да пие като ученик, на майтап и неусетно е стигнал до дъното, както казва. 
Всичко стана постепенно - за удоволствие, за забавление, за отпускане, за релакс. Не знаех, че ще се превърне в такъв голям проблем, увеличаваше се грамажа, увеличаваха се проблемите, свързани с алкохола. За 10-12 години всичко възможно, което можеше да се изгуби, се изгуби - добра работа, красива съпруга, приятели, уважение, респект от обществото. Дойде времето да се достигне това дъно, спомня си Антонио. Алкохолът дава илюзорна сигурност, която не е нужна на никого, смята той. Доволен е от себе си и от постигнатото в групите на Анонимните алкохолици.
На 45 години започнах да живея нов живот, виждам смисъла в него, всичко ми се оправи. Любовта на децата ми, признанието на шефовете ми, удовлетворението, което виждам в очите на моите братя и сестри по съдба, много ми гали достойнството. Това не е его, съвсем друго е и аз положих много усилия за това нещо. Като си спомня, че всичко беше сивота, чернота, без никакви емоции, а сега, дори да изпитвам тъга, ми е приятно. Нещата, които съм пропуснал през всичките години, сега наваксвам, разказва Антонио.

Повече може да чуете в звуковия файл. По темата работи Станислава Георгиева




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

Ирландска яхния с лук, картофи и агнешко месо

Как се прави ирландска яхния?  Тя прилича много н а нашата яхния с лук и картофи , само че се прави с любимото на всички ирландци агнешко месо. Агнешкото месо в ирландската яхния се подправя само с черен пипер и сол, а в миналото врящата още тенджера се е слагала в кутия , и покривала със сено или вълна, така ястието се е досготвяло и..

публикувано на 20.03.25 в 12:23

Нужни са законови промени за преодоляване на съседския субективизъм за достъпна среда

Арх. Петя Назърова, бивш главен архитект на община Кърджали, излезе с предложение за промени в законовите разпоредби, за да се пресече възможността за появата и на други казуси като този на сем. Силвия и Георги Барутчиеви от Кърджали. Мъжът е прикован към инвалидна количка след преживяно заболяване. Съпругата му е намерила възможност да..

публикувано на 19.03.25 в 22:20
Георги Дяков

„Възраждане“ подготвя законодателна инициатива за превенция на казуса „Барутчиеви“

Сагата на сем. Силвия и Георги Барутчиеви продължава. Мъжът е прикован към инвалидна количка след преживяно заболяване. Съпругата му е намерила възможност да кандидатства по програма на социалното министерство за помощ за изграждане на платформа, чрез която Георги да може да преодолява стълбищата с количката и да има по-пълноценен живот. За да..

публикувано на 19.03.25 в 22:05

Пролетно пробуждане с поезия, вино и китари

"Това събитие ще се случи във винарската изба в Момчилград , нетрадиционно да посрещнем пролетта в една виногрейна прегръдка. Китарата, поезията и виното в самата винарна, сред бъчвите, с много стихове, с много настроение и, разбира се, с желание за споделеност.  - Не е толкова често срещано да се представя стихосбирка или..

публикувано на 19.03.25 в 12:08

Без драстичен родителски контрол над „интернет живота“ на децата им

Колкото и вятърничаво да поглеждат на родителските предупреждения за опасностите, които дебнат в социалните мрежи, на децата трябва да се говори за това. Такова може да се обобщи мнението на кърджалийски майки, свързано с пребиваването на наследниците им в интернет и профилите им в различните приложения. В масовия случай родителите са..

публикувано на 19.03.25 в 00:20
д-р Сезгин Бекир

Децата все повече са в интернет, родителите „държат ключа“

Въвеждането на социалните медии промени обществото ни, промениначина, по който виждаме себе си и другите около нас. Ако кажем, че животът ни все повече е „погълнат“ от социалните мрежи, едва ли ще преувеличим. Това има както положителни, така и отрицателни страни. Част от позитивите са това, че успяваме да поддържаме връзка с близки дори в..

публикувано на 19.03.25 в 00:14

Децата „влизат“ в социалните медии на все по-невръстна възраст

Около 80 на сто от децата създават първия си профил в социалните медии преди да навършат 12 години. Това сочи проучване на тема „Дигиталният живот на децата и техните родители“, поръчано от един от трите водещи доставчици на мобилна телефония в нашата страна стана. Близо половината от новорегистрираните акаунти са отбелязани като „детски”..

публикувано на 19.03.25 в 00:10