Милена Калинова: Законът за българския жестов език показва зрялост на обществото ни

Законът за българския жестов език стана факт преди няколко дни, но какво следва оттук нататък, за хората с увреден слух?
Досега хората със слухови проблеми се обучаваха в масови училища, въпреки че там няма условия да им се осигури преводач.
Предстои подготовка на студенти за придобиване на квалификация за учители с такива умения, а в детските градини и училищата ще се създадат условия за изучаване и използване на този специфичен език.
Депутатите гласуваха телевизиите със среднодневен аудиторен дял над 20% и телевизионните програми на БНТ задължително да осигуряват в поне една от своите емисии новини в диапазона от 19 до 23,30 часа превод на жестомимичен език
Предвидена е и преводаческа услуга за глухите и сляпо-глухите хора до 120 часа годишно, финансирана от държавата.  
Има ли обаче достатъчно преводачи от жестов език у нас, за да станат промените реалност? Разговарям с Милена Калинова, председател на Асоциацията на преводачите от жестов език в България за очакванията на глухите хора и за това ще бъдат ли чути най-накрая проблемите им.

- Госпожо Калинова, в България бе приет Законът за жестовия език. Как го приемате?

- На 21 януари тази година Народното събрание на Република България прие закон за българския жестов език. И това бе дългоочаквано събитие и е нормално глухите хора у нас, както и всички, които сме свързани с тях, и техния език, да сме щастливи, че това събитие най-после е факт у нас. Този закон, бих нарекла заветен, защото всъщност, с неговото приемане се реализира една дългогодишна мечта на поколения глухи хора преди нас. От историческа гледна точка, още преди повече от 30 години,  Съюзът на глухите в България, най-голямата организация национално представена организация на глухи хора у нас, започна стъпки в тази посока. Признаването на жестовия език, като официален език, е една от основните цели на глухата общност по целия свят. затова узаконяването на българския жестов език е наистина паметен акт, и категоричен израз на съпричастност, социално израстване и зрялост на обществото ни. Признаването и популяризирането на българския жестов език като езикова система, бе една от приоритетните задачи от Плана за действие на РБ за прилагане на Конвенция за правата на хората с увреждания 2015-2020 година. И Законът за българския жестов език бе изготвен по инициатива на Министерство на образованието съвместно с представители на НПО, глухите хора у нас и със съдействието също така на МТСП. Работеше се много усилено по подготовката на този закон. С приемането му, българският жестов език официално се признава, а това е първата стъпка по пътя към постигането на човешките права за глухите хора в България. Ние, от Националната асоциация на преводачите от жестов език, сме щастливи, че имаме честта да бъдем част от този исторически процес и истински се надяваме, и вярваме, че ще продължим и занапред да работим ползотворно съвместно с МОН и МТСП, за да съдействаме изграждането на по-добро бъдеще за хората с увреден слух у нас, а така също и да съдействаме за развитието на професията на жестовия преводач.

- Какви по-конкретно промени, ще настъпят сега, за глухите хора?

- Признаването на жестовия език гарантира човешкото право на равенство на глухите хора и ще ангажира българското правителство с осигуряването на възможности за тяхното равноправно участие в живота на обществото ни. Чрез Закона за българския жестов език ще се промени в положителен аспект, образователната, социалната и културната среда на глухите лица в България. А оттам ще се повиши качеството на живота им. Основни цели на Закона са: признаване на бъпгарския жестов език за естествен и самостоятелен език; осигуряване на безвъзмездна преводаческа услуга от и на български жестов език за глухите и сляпоглухите лица; признаване на културната и езиковата идентичност на общността на глухите лица. Друга цел основна е формиране на устойчиви нагласи и мотивация за учене през целия живот и за използване на българския жестов език с оглед осигуряване на равни възможности за глухите лица, за тяхното пълноценно приобщаване в обществения живот.

- Това означава ли, че са достатъчни жестовите преводачи у нас?

- В изпълнение на задълженията на държавата ни по Конвенцията за правата на хората с увреждания е предвидено на глухите лица да бъде осигурен достъп до комуникация и информация чрез преводачески услуги на български жестов език с осигурен лимит до 120 часа, финансиран от държавата. Извън осигуреният лимит, глухите или сляпо-глухите лица ще получават безплатна преводаческа услуга при хоспитализиране в болници, извършване на процесуално-следствени действия. Държавните инстутиции и органите на местното самоуправление, ще са длъжни да осигуряват превод на български жестов език при събития, мероприятия, и изобщо при административно обслужване.