Културен шок: Езикът от парламентарната трибуна удари дъното

Нивото на политическият език спадна доста и това е очевиден факт за всеки. Въпреки това обаче, ще избегнем да квалифицираме еднозначно, защото виждаме примери от едната крайност до другата. Все пак няма как да не подчертаем дебело, че към този момент езикът от парламентарната трибуна на 45-тото НС доказа, че има още по-дълбоко дъно от това, което сме свикнали да чуваме, като думи и обръщения.

Видно е че една част от депутатите автоматично говорят, така както протестиращите по площадите, а именно с фрази като „Поцинкована кофа“. От другата страна са новите партии като контрапункт, които се опитват да говорят на език, които е доста по-възвишен, по-елитарен, от това което имаме като изява през последните 10 години.

Агресивното говорене, обидите и нападките от парламентарната трибуна биват посрещани с аплодисменти и копирани като начин на поведение от хора на ръководни позиции в държавните институции надолу по веригата. Намръщените физиономии, които трябва да всяват респект сякаш обаче не могат да прикрият бедния речник, което от своя страна задълбочава апатията към политиците, която се наблюдава в по-голямата част от народа и същевременно руши доверието в демокрацията като такава.

Използването на думи чието значение е неясно за произнасящият ги води до обезличаване на авторитета и доверието на народните представители или така наречените парламентаристи. През 44-тото и 45-тото Народно събрание наблюдаваме как думата „парламентаризъм“ е крайно неподходяща, понеже това, което виждаме като изява в никакъв случай не можем да кажем, че попада в класическото определение за парламентаризъм.

Примитивното ниво на изказ от парламентарните групи води до недоверие в самите тях, като тук идва въпросът дали ниската политическа култура на хората в България принуждава политиците да говорят езика на улицата или той всъщност е тяхното истинско лице?

Деградация на парламента носи със себе си последствия с които ще се борим поне през следващото десетилетие заяви политологът Димитър Димов. В този ред на мисли е необходимо незабавно да се пледира да се намери друг път и подход, понеже този явно обезсърчава хората от гражданско и политическо участие.

Защо  езикът от парламентарната трибуна удари дъното? Неразбиране ли е от хората в Народното събрание, какво изобщо означава думата суверен? Какво доведе до този културен шок и можем ли да се оттласкаме от дъното на примитивната реч сред управляващите? По темата Ангел Шенков разговаря с политологът Димитър Димов. Интервюто можете да чуете в звуковия файл.