Основната причина е Ковид пандемията, която ограничи свободното образование извън България. Брекзит също изигра своята роля. Много млади хора, които търсеха университети във Великобритания, сега предпочитат да останат тук, както заради високите такси на острова, така и заради отношението към тях. Силен е интересът към висшите училища в Нидерландия и Германия. Именно Нидерландия се очертава като новата мода за кандидат-студентите, смята Даниел Парушев.
Иначе в България продължава да е силен интересът на студентите към компютърните специалности, правото, финансите, счетоводството, т.е. към специалности, които дават професия. В последно време се забелязва и интерес към изкуствата, може би защото бройките са по-малко и са държавна поръчка, но винаги се запълват. За съжаление, все още са малко желаещите да учат математика и химия. Нищо, че държавата се опита да стимулира студентите чрез подпомагане, като направи тези специалности защитени и дава за тях стипендия в двоен размер. Въпреки усилията, студентите продължават да не учат точни науки. Според Даниел Парушев коренът на тази незаинтересованост е още в средното образование. "Ако има задължителна матура и по математика, освен по български език и литература, после е много голяма възможността да запишеш нещо, свързано с математически науки. Така че подобряването на висшето образование, излизането на добри кадри и в самата система да влизат добри и да излизат още по-добри - в основата е средното образование", смята той.
Няма как да не пада качеството на образованието в онлайн среда, а по-добро от присъственото обучение няма. Негативите на дистанционното обучение при студентите ще станат видими след няколко години, е мнението на председателя на Националното представителство на студентските съвети в България.
"Трябва да отбележим, че ако искаме едно качествено обучение, ако искаме след 2, 3, 4 години, когато колегите завършат, да имаме едни подготвени кадри за пазара на труда, те ще бъдат подготвени именно ако бъдат в присъствена форма на обучение. Във всякакъв друг формат, при продължаване на онлайн средата, ще забележим, че след време колегите няма да бъдат готови за пазара на труда.И, това е този проблем, който се проявява при учениците, именно, че обучението не е толкова качествено. Напълно разбираемо е, че при студентите е същото. Да, студентите са по-отговорни, защото са над 18-годишна възраст. Тук имаме и също така и бакалаври, и магистри, и докторанти. Със сигурност по-отговорна общност. Но въпреки това, именно защото са по-големи, те си намират съвсем други занимания, именно в това да съчетаят повече неща, и се занимават с няколко неща едновременно. Това поражда и недоброто разбиране на самия материал."
Националното представителство на студентските съвети в България ще настоява за връщане на присъственото обучение в университетите в страната още през февруари, обяви неговият председател.
Организацията е единствената официално легитимна в България по Закона за висшето образование. "Това, което сме направили за последните две години, е подчинено на желанието ни за по-добри условия за живот за студентската общност и по-добро качество на образованието", каза Парушев. Това са и двете основни направления, в които са насочени усилията им. "Успяхме да увеличим средствата за студентските столове и общежития, също да се увеличат стипендиите на студентите в Република България... Наблягаме и на акредитирането, настояхме и за редукция на лихвения процент по студентските кредити да стане от 7 на 3%. В момента водим разговори с МОН и банките", каза още Даниел Парушев
Целия разговор на Станислава Георгиева с Даниел Парушев, председател на Националното представителство на студентските съвети в България, може да чуете в прикачения звуков файл.
Приоритетно разходване на средствата от бюджета за туризъм за обекти, които са с най-голяма посещаемост препоръчват бизнесмени от бранша. Имат подозрения, че с пари от 85-те хиляди за финансиране на дейности по Програмата за развитие на туризма в община Кърджали ще бъдат асфалтирани селски улици в неатрактивни за туристите села, за да се изпълнят..
Винаги има смисъл. И – не на апатията! Така с две изречения може да се обобщят уроците, които младежи са научили от участието си в проект за запознаване с работата на местните власти. Изводът, обобщен в няколкото думи изрече в ефира на Радио Кърджали един от участниците – Любо, ученик в СУ „П. Р. Славейков“ в Кърджали. Учениците Мелвин и..
Под звуците на каба кайда в Златоград ще въртят чевермета и ще демонстрират как се приготвя качамак. Празникът на чевермето ще се състои на 10, 11 и 12 май. Очакват се хиляди гости, а хотелите и местата за настаняване са резервирани още от миналата година. Цената за килограм агнешко чеверме още не е определена, но търговците работят без..
Кърджалийка осъди Общината, след като беше нахапана от бездомни кучета. Василка Рашкова получи обезщетение от 5000 лв., на което обаче не се зарадва. „ Исках делото да има друг ефект, не формален – ето ти парите и върви където си искаш. Въпросът е, че колко хора минават и ги съдят, плащат си делата и никой не прави нищо “, огорчена е жената...
Редица идеи обмисля и ще предложи за ефективното изпълнение на Програмата за развитие на туризма в Община Кърджали за 2024 година Даниела Петрова, общински съветник, избрана с листата на партия „Възраждане“ и председател на комисията „Европейски проекти и туризъм“ в местния парламент. Програмата трябва да доведе до повишаване на интереса на..
А сега ви срещам с автора на книги-игри Никола Райков, който е успял в САЩ и Китай. Той дори за известно време живее в Америка, където учи информационни технологии и поддържа сайт за кино рецензии, но се разочарава и връща у нас. Живее в малко българско селце, далеч от проблемите на големия град, заедно със съпругата си и сина си , за..
Във втората част на предаването, шеф готвач Пеньо Иванов ще ни каже как приготвя пиле салтимбока или пилешко печено със салвия и панирани домати . След това Билге Мехмед разговаря с Людмила Данова - учителката поет, която твори в кратката поетична форма апев, което прилича на японското хайку, но си е българско. Очакват Ви и други..
Кърджали 6600
бул. България 74
036 122 478