Лазаровден в Свирачи

В ивайловградското село Свирачи лазарки запяха из улиците и домовете на хората. Това е стародавна традиция, която се спазва на Лазароден. Този празник се празнува на осмия ден преди Великден. Поради това, че Великден се определя по лунния календар, а не по слънчевия, Лазаровден се пада всяка година на различна дата, но винаги в събота. Името Лазар е символ на здраве и дълголетие.

Силвия Араджиева, която работи в НЧ „Пробуда 1914“ – Ивайловград клон Свирачи разказва за Лазаровден в селото.
„Тази традиция е отколешна традиция и докато имаме желаещи деца да лазаруват и поне докато съм аз тук ще се опитваме всяка година да тачим този празник. Имаме дечица, които не са в село, но са с корени от село Свирачи, живеят в Ивайловград. Въпреки забързаното ежедневие на младите опитвам се да ги ангажирам веднъж седмицата в читалището. Радвам се, че за сега традицията успяваме да я поддържаме. Днес лазарки ще са шест момичета, като една от тях ще бъда лазаря или така наречената кукла Лазар. В миналото традицията е била друга. Вместо кукла се е избирало русо момиче да бъде лазар. За да бъде рапката, царевицата здрава и годината да бъде здрава. Имало такова поверие, че девойка, която е лазарувала, тя вече е готова за женене. Лазарките са посрещани от домакините с тас в който има жито.  Домакинята хвърля житото на горе и нарича: „хайде таз година всички пилета полатки да са“. След това стопанката на дома ги дарява със специално направени колачки за този ден, с една голяма погача и яйца. След като момите минат из селото се отправят към едно поточе, до вила Армира, където си хвърлят венчетата във потока. По това се гадае коя мома първа ще се омъжи.“ Това разказва Силвия Араджиева от село Свирачи.

Тя си пожелава, всички хора да сме здрави и да живеем в мир.

„Народа ни е трудолюбив. Той няма нужда от нищо друго. Само да ни е здрав народа. Да има мир на земята. Да се трудим и да живеем свободно.“ С тези думи завършва Силвия от Свирачи.