"Малки сомчета - размер около 30-35-40 см. Инициативата е на едно момче - Иван Иванов от Димитровград. След него се включихме хора от цяла България, включително ние от Кърджали. Сумата, която събрахме близо за шест месеца от групи, касички и дарения, при продажби на рибарски принадлежности, е почти 9 хиляди и... и няколко лева, точно не знам колко са. Всичко по имена е записано, имам списък с дарителите. Това са 91 дарения. Искаме да помогнем на язовира така, малко да си вземе въздух от бракониери и хора, които постоянно събират маломерни риби. Искаме да влезе повече риба, за да има и за нашите деца", разказа в сутрешния блок на Радио Кърджали Драгомир Димов.
В инициативата и даренията са се включили хора от цяла България. Повечето от тях са давали по стотина лева, по-голяма сума е заделил млад мъж от Мадан – 300 лв. Има дарители от Варна, София, Казанлък, Пловдив, Русе.
Според Добромир истинските рибари практикуват хобито за удоволствие и с мисъл за природата, а не за да "избиват" разходи, да продават риба и да не пазят, като хващат маломерни риби. Добромир обясни, че обмислят да създадат и сдружение, което да е в помощ на ИАРА-Кърджали, защото "четири човека не могат да опазят два големи язовира - "Студен кладенец" и "Кърджали“. Според него има много бракониери и мрежи, както и рибари, които не пускат малките риби обратно във водата, за да пораснат достатъчно. „Това се опитваме да променим. Защото нашите родители са направили така, че да има риба и за нас да хващаме. А ние, ако не направим нещо за нашите деца, няма да го има риболовът като хоби, ще изчезне. Искаме да променим културата на риболов в цяла България“, казва Добромир. За съжаление, инициативите за зарибяване на язовири в последно време са все граждански. Държавата липсва в тези събития и процеси.
Рибарите смятат догодина да продължат със зарибяването, този път на яз. „Кърджали“.
„По принцип язовирът се нуждае от амур и толстолоб, защото вече има много миди и водорасли по дъното, планктон, който трябва да бъде унищожен, затова ни трябват тези два вида риба. Но ще започнем друга инициатива за тях. А догодина по това време ще зарибим яз. „Кърджали“ пак със сом“, каза още Добромир Димов.
Той смята, че няма проблем с пускането в язовира на сом на фона на проблемите с изхвърлената на брега на „Студен кладенец“ умряла риба през последните месеци. „Като цяло измират дънни риби, в това число шаран, каракуда, червеноперка, които смучат по дъното. Изглежда натравянето е точно там – в долния слой. Няма умрели риби от вида сом, а и нещата сега се подобряват“, казва Добромир. Той смята, че основният замърсител са предприятията, които не използват пречиствателни станции за отпадни води преди заустването.
„Защото, колко години работеше ОЦЗ, Бентонит, нямаше такива натравяния. Никога не е имало тонове умряла риба. Долу бреговете миришеха на мърша. Това е екокатастрофа. Ако се бяха разболели животните, щеше да стане много сложно, защото язовир „Студен кладенец“ държи много корморани. Ако се разболеят, те ще разнесат заразата. След това, по скалите има лешояди – и те ще ядат. Като цяло това си е екокатастрофа“, категоричен е Добромир Димов.
В момента обстановката е спокойна, няма нови измрели риби, но той има притеснения, че това е затишие пред нов „взрив“. „Това няма да спре. Докато всичко е безнаказано, в България нещата няма да се променят. Там е проблемът – в контрола и беззаконието“, казва Добромир. И смята, че чрез граждански контрол на самите рибари и с работата на служителите от ИАРА-Кърджали трудно, но ще успеят да променят с течение на времето тези нагласи.
Цялото интервю на Станислава Георгиева с Добромир Димов може да чуете в прикачения звуков файл.
В кърджалийския квартал Веселчане ще се проведе Илинденски събор, организиран от Народно читалище “Родопски фар - 1938”. Събора се провежда за трета година и вече е част от културния календар на община Кърджали. За празника тази година организаторите са поканили орк. “Млади загорци” от гр. Стара Загора. Откриването е от 18 часа на 20 юли. По-рано..
Жените от спортно-интелектуален клуб "Ахридис" - Кърджали участваха на празника “Дни на приятелвството в Кърджали”, което се проведе в парк “Русалка”. На своя щанд те предлагаха ръчно изработени икони и други ръкоделия, а средствата от тях ще бъдат дарени на църквата "Св. пророк Илия" в с. Опълченско. Пенка Шукерска е жената, която рисува иконите. За..
Народни носии на около 200 години бяха оказани за първи път на открито в Кърджали. Носиите са използвани при снимките на филма за капитан Петко войвода. След края на снимките те са дарени на Тракийското дружество в с. Светлен, което ги поверява на Исторически музей - Попово. Носиите са от Гюмюрджина, Софлу, Дедеагач, Елхово и Ивайловградско, както и..
Последни приготовления текат в двора на църквата “Свети пророк Илия” в с. Опълченско, преди храмовия празник на 20 юли. Спортно-интелектуален клуб “Ахридос” преди 5 месеца се заемат да почистят и облагородят двора на храма, който бе обрасъл с храсти и бурени. Моторът на тази кампания е Елена Топалова, която успява да обеди другите членове от клуба, а и..
Опит за рестарт, пореден опит политиката да се пренаглася, за да е на висотата на задачите, които трябва да реши. Това вижда в настоящата ситуация у нас политологът проф. Евгений Дайнов. „Това прераждане, пренагласяне е много болезнен процес. Не е само в България, в целия свят текат такива процеси“, подчерта анализаторът. По думите..
Николина Чакърдъкова и Неврокопски танцов ансамбъл, Тони Димитрова, Десита, турските изпълнители Бурак Булут и Куртулуш Куш ще пеят в Крумовград по време на третото издание на „Среща на крумовградчани от близо и далеч“. Празникът ще се проведе в рамките на три дни, от 18 до 20 юли. Наред с културната програма, общината организира и изложба..
Фестивал на родопската кухня ще се проведе на 06.07.2024 г. /събота/ на площад "Шести май" в Баните. С него ще бъде официално открит летния сезон в община Баните. На площада ще бъдат разположени шатри с традиционна трапеза, отрупана с автентични родопска ястия, старателно приготвени от местните хотелиери, ресторантьори, читалища и доброволци. В..
Кърджали 6600
бул. България 74
036 122 478