Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Рибари пускат над 3000 малки сома в "Студен кладенец"

Искаме да променим културата на риболова и да помогнем на язовира да си вземе въздух от бракониери, казва Добромир Димов от инициаторите

Добромир Димов
Снимка: Радио Кърджали

Над 3000 малки сомчета ще бъдат пуснати в язовир Студен кладенец тази събота, 6 август. Идеята за зарибяването на водоема е на рибари от фейсбук групата Риболов на Широко поле, които събират средства за закупуване на 30-сантиметровите рибки от няколко месеца. Искаме да има риба в язовира, да оставим нещо хубаво на децата ни, както и да променим мисленето на хората, казва Добромир Димов, един от организаторите на зарибяването.

"Малки сомчета - размер около 30-35-40 см. Инициативата е на едно момче - Иван Иванов от Димитровград. След него се включихме хора от цяла България, включително ние от Кърджали. Сумата, която събрахме близо за шест месеца от групи, касички и дарения, при продажби на рибарски принадлежности, е почти 9 хиляди и... и няколко лева, точно не знам колко са. Всичко по имена е записано, имам списък с дарителите. Това са 91 дарения. Искаме да помогнем на язовира така, малко да си вземе въздух от бракониери и хора, които постоянно събират маломерни риби. Искаме да влезе повече риба, за да има и за нашите деца", разказа в сутрешния блок на Радио Кърджали Драгомир Димов.

В инициативата и даренията са се включили хора от цяла България. Повечето от тях са давали по стотина лева, по-голяма сума е заделил млад мъж от Мадан – 300 лв. Има дарители от Варна, София, Казанлък, Пловдив, Русе.

Според Добромир истинските рибари практикуват хобито за удоволствие и с мисъл за природата, а не за да "избиват" разходи, да продават риба и да не пазят, като хващат маломерни риби. Добромир обясни, че обмислят да създадат и сдружение, което да е в помощ на ИАРА-Кърджали, защото "четири човека не могат да опазят два големи язовира - "Студен кладенец" и "Кърджали“. Според него има много бракониери и мрежи, както и рибари, които не пускат малките риби обратно във водата, за да пораснат достатъчно. „Това се опитваме да променим. Защото нашите родители са направили така, че да има риба и за нас да хващаме. А ние, ако не направим нещо за нашите деца, няма да го има риболовът като хоби, ще изчезне. Искаме да променим културата на риболов в цяла България“, казва Добромир. За съжаление, инициативите за зарибяване на язовири в последно време са все граждански. Държавата липсва в тези събития и процеси.

Рибарите смятат догодина да продължат със зарибяването, този път на яз. „Кърджали“.

„По принцип язовирът се нуждае от амур и толстолоб, защото вече има много миди и водорасли по дъното, планктон, който трябва да бъде унищожен, затова ни трябват тези два вида риба. Но ще започнем друга инициатива за тях. А догодина по това време ще зарибим яз. „Кърджали“ пак със сом“, каза още Добромир Димов.

Той смята, че няма проблем с пускането в язовира на сом на фона на проблемите с изхвърлената на брега на „Студен кладенец“ умряла риба през последните месеци. „Като цяло измират дънни риби, в това число шаран, каракуда, червеноперка, които смучат по дъното. Изглежда натравянето е точно там – в долния слой. Няма умрели риби от вида сом, а и нещата сега се подобряват“, казва Добромир. Той смята, че основният замърсител са предприятията, които не използват пречиствателни станции за отпадни води преди заустването.

„Защото, колко години работеше ОЦЗ, Бентонит, нямаше такива натравяния. Никога не е имало тонове умряла риба. Долу бреговете миришеха на мърша. Това е екокатастрофа. Ако се бяха разболели животните, щеше да стане много сложно, защото язовир „Студен кладенец“ държи много корморани. Ако се разболеят, те ще разнесат заразата. След това, по скалите има лешояди – и те ще ядат. Като цяло това си е екокатастрофа“, категоричен е Добромир Димов.

В момента обстановката е спокойна, няма нови измрели риби, но той има притеснения, че това е затишие пред нов „взрив“. „Това няма да спре. Докато всичко е безнаказано, в България нещата няма да се променят. Там е проблемът – в контрола и беззаконието“, казва Добромир. И смята, че чрез граждански контрол на самите рибари и с работата на служителите от ИАРА-Кърджали трудно, но ще успеят да променят с течение на времето тези нагласи.

Цялото интервю на Станислава Георгиева с Добромир Димов може да чуете в прикачения звуков файл.


По публикацията работи: Станислава Георгиева


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

"Вкусен следобед" - в неделя с Радка Петкова

След това шеф Васко ще ни каже какво би приготвил за рожден ден на седемгодишно дете и какъв е принципът, за да се храним винаги здравословно. Следва и кулинарната ни изненада,  освен това на пряката ни телефонна линия ни очаква комикът Звезделин Минков, който също ще ни поздрави и разкаже за празника на Свинските уши на Старозагорската..

публикувано на 05.02.25 в 17:45

Сезгин Бекир: Трябва да бъдем нетолерантни към разпространението на вейповете и други такива вещества

Не е възможно само една организация, било то държавна, неправителствена или отделни семейства да се справят с злоупотребата на наркотични и упойващи вещества. Това каза в ефира на Радио Кърджали клиничният психолог д-р Сезгин Бекир по повод акцията на  ГДБОП срещу разпространението на вейпове и различни други продукти с вещества, близки до канабис и..

публикувано на 04.02.25 в 19:05
Даниела Петрова

Един от всичките 41 общински съветници в Кърджали се отчете пред избирателите

Над 40 предложения, теми и инициативи, поставени за разглеждане от местния парламент в Кърджали, отчита за първата година от мандата си Даниела Петрова, общински съветник, представител на гражданската квота в групата на партия „Възраждане“. „Считам, че естествен завършек на една година е да анализираме свършеното и да направим план за..

публикувано на 03.02.25 в 18:40
Наричат Жана Д Арк  Орлеанската дева

Франция, мон амур! Еп.41

В епизод 41 на рубриката на Радио Кърджали "Франция, мон амур!" с водещ Нурай Садулов ви представяме регион Център-Вал дьо Лоар в долината на Лоара, както и неговия департамент Лоаре. Ще чуете: Кои са департаментите и по-големите градове на Център-Вал дьо Лоар? С какво е известен този регион? Коя е най-голямата държавна гора във..

публикувано на 03.02.25 в 17:29
Художествена галерия

Художествената галерия в Кърджали се нуждае от още ремонти, за да бъде отворена отново

Кога ще бъде отворена за посетители художествената галерия "Станка Димитрова" в Кърджали, след като ремонта на покрива вече е приключил? Какво още е необходимо, за да върне блясъка си тази емблематична сграда, която е със статут на недвижима културна ценност с местно значение? На тези въпроси отговори диркторът на Регионалния исторически..

публикувано на 03.02.25 в 15:30

Петнадесет дни празнуват Нова година в Китай

Китайската Нова година настъпи. Това е времето на великото преселение, когато в огромната азиатска държава стотици милиони хора пътуват, за да отидат на гости на близките си. Събират се обикновено у най-възрастните. Това е единственото време в годината, когато китайците имат по-дълга отпуска и могат да се приберат по родните си места. В..

публикувано на 02.02.25 в 18:35

Кърджалийци обядват в гръцко след влизането ни в Шенген

В съревнованието за клиенти от двете страни на Маказа за сега печелят гръцките заведения с по-доброто качество на предлаганата храна и с отношението на персонала към гостите. Това е впечатлението на д-р Димитър Димов, който освен един от най-добрите педиатри в Кърджали е и кулинар и пътешественик, и кулинар, познавач и ценител на добрата храна...

публикувано на 02.02.25 в 15:56