Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Млад фермер: Българското животновъдство умира, държавата нехае

Александър и Миро нямат почивен ден, ежедневно са с животните
Снимка: Галина Стефанова


Цялото животновъдство  е пълен батак, нито млади хора искат да се занимават, умрат ли възрастните, всичко отива в кланиците, изколва се и се изхвърля, защото няма никакъв стимул от тази държава, няма интерес, ти тръгнеш да работиш, те те спират“. Тази не особено приятна констатация за бранша е на Миро Радомиров, от Кирковското село Завоя. Той е на 31 години, завърнал се е от чужбина, за да развива животновъдството в родината. Заедно с цялото си семейство отглежда единственото в областта сертифицирано стадо биволи, автохонна порода българска Мурра, но се сблъсква с пълната незаинтересованост на държавата. Разказва какво е видял в чужбина, в Испания. Станал е свидетел как само за дни всички контролни държавни органи са се изредили при производител, за да му помогнат да се справи с нужната документация, да съобрази производството си с изискванията и да пусне в продажба продукцията си от сирене. В България всичко се случва много трудно, без никаква помощ от държавата. Това е изводът и недоволството на младия фермер.

Семейство Радомирови отглежда 70 животни от уникалната порода биволи българска Мурра, родна селекция, 240 овце, 30 крави, 20 кози. „Лятото нощуват в електропастира, който е заграден в около 100 дка. Пасем ги с GPS-и, които имат животните на тях, наблюдаваме ги по телефона“, разказва бащата, Александър Радомиров. Трябва да се справят както с набезите на вълците и суровата природа, така и с безхаберието на държавата. 

Питам къде е надеждата и дали изобщо я има? „Има, продавам половината стадо, взимам другата половина и – извън България, извън ЕС най-добре. Със стадото. Изкарваш ги, купуваш си имот и си човекът ти. Отиваш и гледаш рахат, както другите хора гледат животни. Това е единствената алтернатива, ако искаш да гледаш животни. Но не и в България“ е абсолютно неочакваният за мен отговор на сина, Миро. Благодари на проф. Цонка Пеева за безрезервната помощ. „Пазари – никакви. Навсякъде ти е затворена вратата. То освен спънки, друго няма. Нашето животновъдство в България умира, няма да го има“, обезверен е младият мъж. „Първо, цените на фуражите ги вдигнаха страшно много. Изкупните цени на млякото са ниски. Реализацията на мляко я няма. Дори и да ти го изкупуват, те ти го купуват на някакви минимални стотинки. Цената на биволското мляко е лев, лев и двадесет с ДДС. В момента купуваме фураж на 75 стотинки. Това не е комбиниран фураж, не е това, което трябва да се храни животното. Комбинираният фураж е 90 стотинки – лев. Една биволица днеска трябва да изяде от 4 до 6, има някои и 8 кг фураж. Това е само фуража. Моят труд, ток, вода, другото – къде отива? И колко трябва да ми е един литър мляко? Ами, ако имам и работна ръка?“, пита риторично животновъдът. Миро е категоричен, че ако не са кредитите, които семейството изплаща, взети, за да инвестира в бизнеса си, не би стоял в България. И не крие емоциите си: „Оставям десет или петнадесет, колкото да запазим „българска мура“, ама няма, по най-бързия начин, докато ме видят – съм изчезнал“. Той разказва, че в бранша липсва и надеждна работна ръка. Много пъти наемали работници, но все се оказвало, че или не им понася тежката работа, или изпълняват недобросъвестно ангажиментите си и ги освобождават. Така са стигнали до извода, че трябва да се справят сами. Цялото семейство е заето в бизнеса - грижа за животните и преработка на млякото.

Биволите са от защитена от изчезване порода, уникална, българска селекция. „Това е единствената порода в света, с която в цял свят българите са известни. Венецуела, Индия, Бразилия имаме износ, сме я създали ние. И най-смешното и комичното е, че ние създаваме българска Мурра, а в момента не можем да си вкараме бици Мурра да си опресним кръвта, защото Индия не е в Европейския съюз. Това е причината на държавата. Имаме уникално създадена порода, която да я надградим и не можем“, усмихва се тъжно младият мъж.

Цялото интервю можете да чуете в прикачените звукови файлове.

***
Породата българска Мурра е създадена чрез поглъщателно кръстосване на български средиземноморски бивол с индийската порода Мурра. Така създадената високомлечна популация биволи е официално утвърдена като порода у нас (2001) и е известна и международно призната. Типичните представители на българска Мурра имат повече от 75% кръв от индийската порода Мурра - порода, която се различава от средиземноморския бивол. По екстериор тя е много близка до индийската Мурра. Българската Мурра има висока млечна продуктивност, добра растежна способност и отлично се аклиматизира към различни природни условия. Нейният генетичен потенциал за количество млечна продукция за 305-дни лактационен период е 2000 кg при 7.5% масленост (Алексиев, 1997).
По публикацията работи: Галина Стефанова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

Орк. "Млади загорци" ще свирят на Илинденския събор в кърджалийския квартал Веселчане

В кърджалийския квартал Веселчане ще се проведе Илинденски събор, организиран от Народно читалище “Родопски фар - 1938”. Събора се провежда за трета година и вече е част от културния календар на община Кърджали.  За празника тази година организаторите са поканили орк. “Млади загорци” от гр. Стара Загора. Откриването е от 18 часа на 20 юли. По-рано..

публикувано на 13.07.24 в 17:17

Клуб "Ахридос" с благотворителна кауза

Жените от спортно-интелектуален  клуб "Ахридис" - Кърджали участваха на празника “Дни на приятелвството в Кърджали”, което се проведе в парк “Русалка”. На своя щанд те предлагаха ръчно изработени икони и други ръкоделия, а средствата от тях ще бъдат дарени на църквата "Св. пророк Илия" в с. Опълченско. Пенка Шукерска е жената, която рисува иконите. За..

публикувано на 13.07.24 в 15:05

200-годишни носии бяха показани за първи път на открито в Кърджали

Народни носии на около 200 години бяха оказани за първи път на открито в Кърджали. Носиите са използвани при снимките на филма за капитан Петко войвода. След края на снимките те са дарени на Тракийското дружество в с. Светлен, което ги поверява на Исторически музей - Попово. Носиите са от Гюмюрджина, Софлу, Дедеагач, Елхово и Ивайловградско, както и..

публикувано на 13.07.24 в 13:46

Клуб "Ахридос" и доброволци подготвят църквата "Св. пророк Илия" за храмовия празник

Последни приготовления текат в двора на църквата “Свети пророк Илия” в с. Опълченско, преди храмовия празник на 20 юли. Спортно-интелектуален клуб “Ахридос” преди 5 месеца се заемат да почистят и облагородят двора на храма, който бе обрасъл с храсти и бурени. Моторът на тази кампания е Елена Топалова, която успява да обеди другите членове от клуба, а и..

публикувано на 11.07.24 в 11:04
Евгений Дайнов

Проф. Дайнов: Пеевски преяде с власт, идва политическият му залез

Опит за рестарт, пореден опит политиката да се пренаглася, за да е на висотата на задачите, които трябва да реши. Това вижда в настоящата ситуация у нас политологът проф. Евгений Дайнов. „Това прераждане, пренагласяне е много болезнен процес. Не е само в България, в целия свят текат такива процеси“, подчерта анализаторът. По думите..

публикувано на 10.07.24 в 21:39

Съзвездие от български и турски изпълнители ще пеят в Крумовград

Николина Чакърдъкова и Неврокопски танцов ансамбъл, Тони Димитрова, Десита, турските изпълнители Бурак Булут и Куртулуш Куш ще пеят в Крумовград по време на третото издание на   „Среща на крумовградчани от близо и далеч“. Празникът ще се проведе в рамките на три дни, от 18 до 20 юли. Наред с културната програма, общината организира и изложба..

публикувано на 10.07.24 в 15:16

Втори фестивал на родопската кухня в Баните

Фестивал на родопската кухня ще се проведе на 06.07.2024 г. /събота/ на площад "Шести май" в Баните. С него ще бъде официално открит летния сезон в община Баните. На площада ще бъдат разположени шатри с традиционна трапеза, отрупана с автентични родопска ястия, старателно приготвени от  местните хотелиери, ресторантьори, читалища и доброволци. В..

публикувано на 05.07.24 в 12:43