В тези мартенски дни, в които чаплите от колонията все още не са се завърнали от юг, атракция са лебедите, които очакват потомство и мътят яйца в гнездото си до новия мост над Арда.
Чапловата колония не е защитена територия и към този момент не носи приходи или дивиденти на стопанина си – община Кърджали. Не само това, но е и осеяна с боклуци – и битови, и строителни.
Преди ден за пореден път доброволци чистиха района на Чапловата колония и за пореден път инициативата не е на стопанина й – община Кърджали.
Всъщност колонията е уникална и заслужава много повече от доброволчески труд. Заслужава регулиране на статута й, дейности, които да я облагородят и съживят, дългосрочна визия за съществуването й, за да се превърне в бижу на града ни.
"Тя затова е уникална, защото се намира като оазис в центъра на града, а не в дива територия. Повечето такъв тип чаплови колонии се намират около Бургас, Варна, около делтата на Дунав, делтата на Марица. Те са крайбрежни, а тази се намира в доста във вътрешността на страната", обясни експертът по биоразнообразие във Фондация "По-диви Родопи" Христо Христов.
Колонията възниква първоначално като дом на нощната чапла още през 90-те години на миналия век. Като видове птици в нея досега са установени над 45 вида. Но като колония само на чапли вътре фигурират няколко вида. Нощната чапла е най-многобройна. Има още малка бяла чапла и гривеста чапла. В допълнение в колонията гнезди малък воден бик, който се разполага най-долу - в тръстиките, както и малък корморан, който пък е най-горе. Често срещани са зеленонога водна кокошка, земеродно рибарче и много шеварчета. Всъщност гривестата чапла е една от забележителностите в Кърджали, тъй като е рядко срещана дори и в традиционните влажни зони като езерото Сребърна например. Кормораните преди години пък са били изчезващ вид, а първите заселили се в Кърджали са били едва две двойки.
Община Кърджали е институцията, която трябва да стопанисва Чапловата колония в центъра на града. Христо Христов обяснява, че според българското законодателство, когато става въпрос за животни, птици, местност или местообитание, те имат собственик и стопанин. "Редките видове, защитените от закона, са държавна собственост. В някои от случаите, примерно когато има защитени територии, защитени местности, обикновено са в горски фонд. Тогава горските са стопаните и те са длъжни да ги опазват, да им слагат табели и да ги стопанисват. Но случая тука е общинска собственост, не държавна. В града трудно може да бъде направена защитена местност по закона за защитените територии, но въпреки всичко това е местообитания на редки видове, защитени от закона, така че то трябва да се опазва и в случая стопанинът трябва да бъде общината", казва Христо Христов.
Според него от гледна точка на това, че чапловата колония е част от подробния устройствен план на Кърджали и не може да се разрушава или застроява, това е напредък. Но не е достатъчно за опазването на птиците и развитието в бъдеще на колонията. Един от вариантите за устойчивост е да се създаде дружество или организация, която да направи публично частно партньорство, за да управлява тази влажна територия.
А има проблеми за решаване. Като например малкото останали дървета за гнездене в чапловата колония. "Трябва да се направи нещо да има повече дървета - може би нещо като изкуствен остров или няколко диги, които да се прекъснат, да се залесят и после пак да се отделят с багер от сушата. Тогава ще има така хубаво големи дървета", коментира Христо Христов.
Повече може да чуете в разговора с Христо Христов в прикачения звуков файл.
Като единствено възможен в тази ситуация на крайно политическо противопоставяне определи проекта за кабинет политологът Иво Маев в ефира на Радио Кърджали. "От гледна точка на идеологическия профил не бих казал, че това е най-добрия избор. По-скоро това е единственият възможен избор в такава ситуация на крайно политическо..
Две са селата със смущения в електрозахранването в община Крумовград - Ручей и Лимец, и две в община Кърджали – Орешница и Мургово. Това каза в ефира на Радио Кърджали Петър Костадинов, говорител на ЕВН. Той обясни, че около 70 екипа на дружеството работят средно на терен към момента. Достатъчно са и аварийните екипи, и техника, но..
Билял Чауш от село Токачка отглежда над 100 кошера пчели, от които добива до 1 тон мед годишно. Но, както сам споделя, пчеларството е всичко друго, но не и лесна работа. Освен с пчели, той се занимава и с дърводелство, изработвайки кошери както за собствените си нужди, така и за продажба. Какви са тайните на този занаят и какво изисква той, ще..
Цените в ресторантите няма да бъдат повишени засега. Това обясни Кадир Мустафов, председател на местната структура на Българската асоциация на заведенията в Кърджали по повод връщането на 20 процента ДДС в бранша oт 1 януари. Косвеният налог беше намален заради Covid-пандемията и запазен няколко поредни години. По думите му от Българската..
Коледните празници отминаха, Нова година дойде, изядохме вече остатъците от богатите празнични трапези и вече започнахме да се питаме как да отслабнем и как да влезем във форма. Има ли лесни начини и какви са съветите на диетолозите за здравословно хранене? " Ако говорим за лесен начин за влизане във форма, лесният начин е да не излизаме от форма...
Спирането на преговорния процес преди връчването на първия проучвателен мандат за съставяне на стабилно управление на държавата показва, че ГЕРБ се оказаха за пореден път неспособни да сформират правителство. Това мнение изрази в ефира на Радио Кърджали политологът проф. Евгений Дайнов. ГЕРБ прекрати преговорите за съставяне на редовно..
Богоявление или Йордановден е един от важните дни в българския обреден календар. Днес може да не спазваме буквално традициите, но някога е било важно тяхното изпълнение. Богоявление е денят, на който Йоан Кръстител покръстил Исус Христос във водите на река Йордан. В момента на кръщението небето се отворило и Светият дух слязъл върху..
Кърджали 6600
бул. България 74
036 122 478