Първият в Родопи подземен рудник-музей в Мадан разказва...

Само за три месеца от откриването над 2000 туристи посетиха новата атракция в Мадан – неработещият рудник "Сполука", който бе превърнат в подземен минен музей.

Галериите на рудник „Сполука“ позволяват на посетителите достъп до подробна история на рудодобива в региона. Част от експонатите в подземния музей са машини, с които се е добивала руда, други за нейното извличане, показани са съоръжения за вкарване на въздух, вода и ток. В бъдеще в музея ще се влиза с вагонетка – миньорски влак, теглен от електрически локомотив. Вагоните ще изминават разстояние от 140 метра, което ще разкрива минните галериите и работници-манекени. В момента се събират дарения, вместо билети, за да може това да стане по-бързо. А повече за музея под земята и неговите посетители, ни разказва екскурзоводът Неджми Еминев.

"Това е различна от другите обекти атракция. Различно е за хората. Отделно доста хора в миналото имат свои дядовци и прадядовци и други близки, които са работили по старите мини, които вече не функционират при нас. Това също е един вид носталгия", коментира за Радио Кърджали екскурзоводът Неджми Еминев.

За тези три месеци, туристите не са само от България, рудникът е посетен още и от унгарци, турци, гърци.

Идеята за него е отпреди 15 години. Подобни на този музей има и на други места по света, но маданският има своите разлики - тук всичко е запазено в автентичен вид, без промени работата и условията на труд на някогашните миньори. Според Неджми Еминев именно тази автентичност се харесва на посетителите.

40 са били регистрираните рудни находища в района на Мадан през далечната 1948 година. Две години по-късно – през 1950, е основано българо-съветското дружество Горубсо, с което започва историята на рудодобива в по-ново време. Тогава предприятието добива оловно-цинкова руда. Освен олово и цинк, рудата съдържа още различни проценти злато, сребро, мед, пирит, кадмий. Кадмият е токсичен елемент, използва се за батерии, а някога е бил съставна част на боите, разказва уредникът в музея на минното дело в Мадан Желязка Тодорова. Ето и още от нейния разказ:

"Сега работят само три рудника и около 900 човека, но когато е бил разцветът на "Горубсо" през осемдесетте години, са работили над 14 000 души от цяла България, привлечени най-вече от по-високото заплащане и по-ранното пенсиониране. Навремето е било 7 години трудов стаж под земята, а миньорите са се пенсионирали на 45 години. Сега е 10 години трудов стаж, сега се пенсионират на 50. Сега миннодобивното предприятие добива около 300-350 хиляди тона руда. След като се преработи, се получават около 25-26 хиляди тона концентрат, а навремето, когато всичко се е извършвало на ръка, най-големият добив е бил 9000 и то не от един рудник, а от всичките участъци.... 1940 година се въвеждат първите техники в  рудниците - пневматичните пистолети. Но в самото начало са работили на принципа на сухото бурене. Имало е случаи за 30-0 работни дни миньорите да развиват силикоза, тъй като те са  вдишвали този целия прах. Десет години по-късно въвеждат пак пневматични пистолети, но вече с водна промивка, за да намалят концентрацията на запрашаване и праха, който вдишват  миньорите."

"Преди да се основе българо-съветското дружество Горубсо, е имало още две акционерни дружества. Едното, основано през 1927 година, е било изцяло българско. Другото е работило с немски капитали и точно германците през 1942 година построяват въжена линия от рудник "Бориева" до град Кърджали. Трасето е било 42 км. Интересното, че по трасето са издигнати 152 стълба и са опънати 180 км стоманени въжета. Когато вече въжената линия е била готова, немският инженер, проектирал линията, качил цялото си семейство в една от кофите и заедно изминали по линията разстоянието до Кърджали, за да докаже на скептиците, че е надеждна и сигурна."

В Мадан се намира и още един обект, свързан с рудодобива в района – Кристалната зала. В нея са подредени около 600 експонати, извадени от земните недра на планината. Основните минерали, които се добиват в района, и които могат да бъдат видени в залата, са галенитът, сфалеритът и красавецът планински кристал. Той обаче е колкото красив, толкова и вреден, тъй като причинява опасната за миньорите болест силикоза, разказа уредникът в залата Ася Миланова.