Клиничен психолог: Не позволявайте на децата си да се хранят пред компютъра

Колко са важни социалните мрежи за ежедневието ни? На този въпрос потърсихме отговор в предаването „На чаршията, в чата“ на Радио Кърджали. Разбира се, нямаше изненада в отговора – много. Въпросът отново беше предизвикан след срива наскоро на фейсбук, месинджър, инстаграм.

От анкета сред кърджалийци стана ясно, че все по-често тези приложения се ползват и за работа. „Замлъкването“ на фейса беше по-близо до времето, което традиционно не е работно и може би заради това много от хората дори не са разбрали за срива или са го усетили късно. Всички анкетирани обаче бяха единодушни, че най-вероятно политиците са се разтревожили най-много, защото в последните години изключително активно използват социалните мрежи, за да ни говорят през тях.

Социалните мрежи са по-съществена част от ежедневието на по-младите хора, затова, когато се случи срив, безпокойство се наблюдава по-скоро в тази група от хора. Това мнение изказа пред Радио Кърджали клиничният психолог д-р Сезгин Бекир. По думите му, колкото по-активен е човек в социалните медии, толкова повече се засилва безпокойството, когато няма достъп до тях. „Дори има такъв конструкт, който психолозите от около десетина години изследват, който се казва „страх от пропускане“, т.е., че няма да мога в определено време, в определен период да съм активен в социалните медии“, коментира специалистът.

Все пак има и положителна натовареност – чрез интернет сме в контакт с наши близки, които са далече и това ни носи положителни емоции.  Съществува тема и в професионалните среди, и в обществото за зависимостта към виртуалното общуване. „Учените са доказали вече, че когато нашите базови психически потребности от това да сме свързани с другите хора не се удовлетворяват, човек намира удовлетворението им в социалните медии. Там контактите стават много по-лесно. Там човек може да се представи по начин, по който иска, а не по начин, по който е. Социалните медии са ни оттудшник“, посочи д-р Бекир.

Сред неговите пациенти, свързани с пристрастяване към интернет са най-често деца, които прекаляват с игрите на компютър. В мнозинството от случаите консултациите със специалист започват по инициатива на майките. Не след дълго обаче децата им престават да идват, защото им липсва вътрешна мотивация, не осъзнават, че това, което правят е проблем за тях, обясни психологът. „Аз бих препоръчал на родителите, които имат деца, които злоупотребяват с времето, което прекарват в интернет, да се опитат по някакъв начин първо да мотивират, да покажат на децата си, че това, което правят отнема от времето им за други дейности, които по същия начин биха им доставили удоволствие. И веднага се сещам за конкретен пример – да не позволяват на децата си, докато са пред компютъра или пред мобилното си устройство, да ядат, защото удоволствието от консумирането на храна се прехвърля към удоволствие от прекарване на времето в интернет и това смесване допълнително поддържа това пристрастяване“, посочи д-р Бекир.

Разговорът с децата е сред най-работещите превантивни мерки, счита специалистът. Те разбират, когато има добро отношение от родителите, „когато има едно партньорство, децата ще подходят много по-отговорно, отколкото когато родителите използват забрани или един авторитарен метод, което, особено в тийнейджърската възраст, ще ги накара допълнително да направят точно обратното на това, което родителите искат дори само с цел да се докажат“, подчерта клиничният психолог д-р Сезгин Бекир.

Анкетата, както и цялото интервю можете да чуете в прикачените звукови файлове.