Въпреки удовлетворението, много от младите живеят или в градовете, или в чужбина - Турция, Белгия, Холандия. Идват си лятото, особено изселниците в Турция, работят по градинките, отглеждат зимнина, подготят я и пак заминават. До следващото лято.
Проблеми не липсват. Един от тях е липсата на магазин, но решението е намерено - всеки ден пристига подвижен и хората си пазаруват необходимите продукти. А каквото друго им трябва, си го сеят - картофи, патладжан, тиква, всичко.
Една от екстрите е интернетът. Всички имат - било мобилен, по телефоните си, било кабелен, за къщите си. "Някои са по чужбина и така се виждаме с братята, сестрите, защото всички са пръснати наляво-надясно. За това е е интернетът", обяснява кметът Осман Ахмед.
Казва, че откакто се помни всяка година туристи от вътрешността на страната и от чужбина идват да наблюдават лешоядите, посещават абразивните кладенци, Шейтан кюпрю, посещават и язовир "Студен кладенец". Ходят и до площадката за подхранване на лешояди, която се намира в съседното село Поточница. Често минават и туристи с каравани, преспиват в палатки, през август се спускат и с каяци към яз. "Ивайловград".
В Студен кладенец още помнят децата от отдавна затвореното сиропиталище. "Имахме три училища - основно училище "Михаил Калинин", дом за сираци и за бавноразвиващи се. Преди 25 години всичко се разтури и ги закараха в Крумовград. Доста хора работиха, прехранваха семействата си. Децата бяха добри. Когато имаше празници, ваканции, събота и неделя, и нямаше къде да отидат, хората от селото и от околните села ги взимаха по къщите си. Даже и в нас са идвали - две момчета и едно момиче идваха винаги при моята жена", спомня си Осман Ахмед. Някои от децата, вече пораснали, идват след години, търсят хората, които са работили в дома, спомнят си. "Не могат да забравят детските си години", казва кметът.
Сред нерешените проблеми на село Студен кладенец, което е на границата на резервата "Вълчи дол", остава и тази година въпросът с чакалите.
"Оплакваха се комшиите за овцете. Те не правят поразии на крави и на големи телета, но по малкия добитък - овцата или агнето, имаше поразия. Всяка вечер вият. Има доста чакали, сега родиха и станаха още повече. И не знам как ще се справим с тях. Не само зимата - и сега слизат на четири пет места край селото", обяснява Осман Ахмед.
повече чуйте в прикачения файл.
Втората част н а предаването е посветена на яхнията, и то не каква да е, а в цели три варианта - ирландска, българска и отново българска, но с различни зеленчуци и месо. Разговарях с Ирен Макбрайд от Карндона, Донигал и Пеньо Иванов, който ще сготви виртуално агнешко със спанак. След това Нурай Садулов ще ни отведе, не къде да е, а в..
На 22 март във Велинград ще се проведе четиринадесетото издание на фестивала "Пролетно хоро". Това надиграване в чест на българските народни хора привлича участници от цялата страна. Аделина Пещерска от сдружение "Пролетно хоро", организатор на танцовия фестивал, казва че подготовката е на финала. „Мога да кажа, че подготовката вече почти приключи...
На 22 март Хасково ще бъде домакин на дванадесетото издание на фестивала за български хора и танци "Хайдушка софра". Събитието, което вече се е утвърдило като традиция за града, ще събере любители на народните танци от цялата страна, а тази година за първи път ще има и международно участие. Организаторът на фестивала, Мишо Кадиев, ръководител на танцов..
Народно читалище "Обединение 1913" в Кърджали продължава да бъде център на културния живот в региона и през 2025 година, когато ще отбележи своите 112 години от създаването си. Програмата за тази година е разнообразна и обещава много интересни събития за жителите и гостите на Кърджали. Вкус фест - Пътуващ фестивал на храната Едно от..
На 12 март от 17:30 часа, в Регионалния исторически музей в Хасково откриват изложба посветена на известния и утвърден в България украински скулптор Михайло Парашчук. Той е познат на българските архитекти като автор на някои от най-добрите скулптурни фасади на сгради в столицата и в други региони на страната, включително и Кърджали. Експозицията..
Народната певица и преподавател в Националната музикална академия "Проф. Панчо Владигеров" Дарина Славова издаде своя трети сборник с песни, озаглавен "Пиле пищи по небето, глас ми се чува по земята" . В него са включени 55 нотирани народни песни, събрани и обработени от изпълнителката. "Благодаря за възможността да разкажа за най-новата си рожба –..
Когато видите бебе с т.нар. "гривнички" по ръчичките и крачетата, с провиснали натежали бузки и издуто коремче, не бързайте твърде да се умилявате. Представата, че това е много здраво и добре гледано дете вече е архаизъм. Напротив. Ако майката на такова бебе ви е близка – светкавично ѝ се притечете на помощ и ѝ обяснете, че бавно, но сигурно..
Кърджали 6600
бул. България 74
036 122 478