Какво ви впечатли най-много в Париж? - питам един български фермер след посещението му във Франция. Той не се и замисля. Бързо и категорично реагира: „Нямаше врабчета! А много гледах…”. Впрочем, тъкмо в Париж през март 1902 г. (обърнете внимание на годината) е приета Конвенция за защита на полезните птици. Тя влиза в сила през декември 1906 г. По-късно, през 1950 г. документът е актуализиран. Климатичните промени още повече са влошили условията за местообитания. Междувременно са изчезнали и други видове птици. Уви, напоследък врабчета започват да липсват и в някои български градове. Колко са совите в София? Жителите и гостите на столицата едва ли го знаят. Нищо че емблематичната статуя в центъра е със сова в ръце. Любопитен детайл: по време на конкурса за избор на птица, характеризираща София, най-много гласове събра …големият синигер. Различни пернати красавци стават част от гербовете на градове и държави по света. Имало ли е птица Ливер? Трудно някой ще ви каже. Но може да видите изображението й от 1350 г. върху градския печат на Ливърпул. Лесно е да се направи връзка с името на града… Кой е символът за щастие и любов в Ахтопол? - Кукумявката Агао! Според преданието, тя спасила двама влюбени. В нейна чест селището било наречено Агаполис, град на Агао. Съществувал ли е Феникс? За митичните му възкресения от пламъците разказват легенди и в древен Египет, и в Арабската пустиня, на европейския континент, в Южна Америка… Извън митологията, тъжната статистика гласи, че в момента над 1200 вида пернати обитатели са застрашени от изчезване. Данните включват и 20 вида от България. Нищо, че страната ни е сред благословените да се радва на близо 420 вида птици. През есента започва бурната миграция на ятата към по-топлите места, повод 3 октомври да бъде избран за Европейски ден на птиците. В международната програма с разнообразни прояви се включват и 11 от големите български градове. Емоционални срещи може да имате и в много малки места у нас, като сакарското селище Левка. Географски се намира в Хасковска област, близо до границата с Гърция и Турция. Което ще усетите по постоянно пищящите сигнали на мобилните оператори. Докато ходите из селото, непрекъснато ще ви „прихваща” ту един, ту друг - да се чуди човек къде е… И все пак, „Вие сте в едно от най-богатите места”, гостоприемно ни посреща Петя Карпузова. Богати на какво? - очакваме да разберем с любопитство. Тя е в екипа по Програмата за възстановяване на белошипата ветрушка. Централата е в Спасителния център за диви животни в Стара Загора. Там е нещо като яслата за малчугани. Как продължава пътят на белошипите ветрушки в Сакар? Много търпение, грижи и любов са необходими, за да се възстанови силно застрашеният от изчезване малък вид сокол - белошипа ветрушка. До средата на XIX век белошипата ветрушка е била широко разпространена в България. Употребата на пестициди и отрови, а по-късно изоставянето и обрастването на пасищата, както и климатичните промени, водят буквално до изчезването на вида. Районът на Сакар е благоприятен за адаптиране и разселване на малките птици. Павлин Желев ни помага да разберем как това се случва.
