Създадох тази група, за да помогна на хората, които страдат от паническо разстройство, панически атаки, и то по-скоро на тези, които тепърва се сблъскват с тях и не знаят какво точно става с духа и тялото им. Затова създадох групата, за да им помогна да разберат, че няма нищо страшно, че има начин да се справим с това нещо.
Стефи Кръстанова сподели, че страда от панически атаки от 6 години:
Бях на работа и в един прекрасен момент просто се случи. Както си седях спокойна, просто усетих едно чувство на страх, тревожност, обля ме една студена вълна, исках да избягам, мислех, че полудявам, едно силно сърцебиене, едно схващане в крайниците. Помолих колегите ми да извикат Бърза помощ, защото мислех, че получавам инфаркт или умирам. От Бърза помощ дойдоха, измериха ми кръвното и установиха, че всъщност това е преумора.
И така се започна едно ходене по мъките с мисълта, че нещо с мен не е в ред – изследвания, кръвни картини. Но един познат, който страдаше от същото нещо, ми препоръча да ида при специалист. И тогава разбрах, че такъв проблем съществува. Че съм здрава психически и физически, но просто се случва това нещо и трябва да намериш начин да се бориш.
Според Стефи Кръстанова най-доброто решение, за да може човек по-лесно да превъзмогне това състояние, е да признае пред себе си, че го има. Тя смята, че паник атаките се отключват най-често при по-чувствителните и раними хора.
Психоаналитикът Евгений Генчев обясни какво представляват паник атаките:
Става дума за едни внезапни пристъпи на тревога, които много се засилват и човекът изпада в паника и чувства, че ще умре. Най-често са усещания в сърдечната област, или усещания, че се задушаваш и ще умреш от задушаване.
Според Генчев при различните хора има различна причина за появата на това състояние на тревога. Възрастовите кризи и преходи са възможен повод за първата криза:
Например юношеството – проходът от детство към възрастен. Детството е времето, в което вярваме, че сме безсмъртни, а да станеш възрастен е да откриеш, че си смъртен. Такива кризи могат да се появят и при средната или третата възраст.
Генчев подчерта, че всички психични проблеми имат два типа лечения – с лекарства или някакъв вид психотерапия. Лекарствата обаче имат временен ефект, а психотерапиите работят с личността и търсят по-дълбоките причини.
Няма превенция на това. Но не е толкова страшно, че някой ще получи паник атаки, въпросът е дали ще попадне на адекватно място, в което това нещо да бъде посрещнато по подобаващ начин. Паническите пристъпи не са проблемът, те са опит за решение на проблема.
Подробности чуйте от звуковия файл.
