От европейските столици почти физически се дочу дълбока въздишка на облекчение, след като резултатът от вота в Холандия беше оповестен. Така директорът на Института за икономика и международни отношения Любомир Кючуков коментира лаконично резултатите от парламентарните избори в Холандия за предаването "12+3" по "Хоризонт". Според него интригата във вота е била кой ще спечели, а не кой ще управлява, тъй като Герт Вилдерс не е можел да намери коалиционен партньор, дори ако е бил спечелил изборите:
Кризата в отношенията Холандия – Турция и начинът, по който холандското правителство отреагира, по-скоро подпомогна премиера Рюте. С тази своя достатъчно твърда позиция спрямо Ердоган, без тя да бъде вербално агресивна, а просто като мерки, които бяха взети, той, вероятно, накара мнозина избиратели, споделящи страховете за националната идентичност на страната, да го припознаят и да го предпочетат като умерения защитник на техните интереси на фона на често плашещата реторика на Вилдерс.
Тук трябва да отбележим, че това очертава една общоевропейска тенденция – предвиждането на традиционното център-дясно в Европа по-надясно – в отговор на натиска на крайната десница и опасността от оттичане на гласове в тая посока. Тоест, парадоксално, страховете, върху които се заиграва Вилдерс, в този случай може би заработиха против него и се трансформираха в страх от самата негова агресия.
Тенденцията избирателите да предпочитат кандидата с по-малко крайни политически позиции вече е наблюдавана на президентските избори в Австрия в края на миналата година и на парламентарните избори в Холандия, обясни Кючуков:
Популистката вълна, обхванала Европа, не успя да направи, все още, своя пробив и до известна степен отслаби дяснорадикалния натиск върху Европа. От друга страна, едва ли може да се очаква, че тази вълна просто така ще отшуми, защото, според мен, проблемите, които тя отразява, са доста дълбоки.
Трета тенденция, която не е маловажна – лявоцентристката лейбъристка партия изконсумира на практика всички негативи от съвместното си управление като младши партньор в двупартийната коалиция с консерваторите досега и буквално се срина. Тя загуби 29 от 38-те си места, тоест 3/4 от досегашната си подкрепа в парламента. Същевременно се появи нова силна лява алтернатива – зелените леви, които увеличиха практически 4 пъти парламентарното си представителство. Това също е една интересна тенденция в Европа. Тя свидетелства за това, че по-дълбоките процеси в европейската левица също имат своя динамика, като новото ляво се търси по-наляво и е по-широко политически от досегашното традиционно лявоцентристко социалдемократическо представителство.
И още една важна тенденция – появи се откровена протурска партия на холандски граждани от турски произход, подкрепящи Ердоган, която също влиза в парламента, и която, според мен, отразява опитите, които се наблюдават напоследък като че ли от турска страна да се трансферира турски национализъм на европейска територия.
