Хората разчитат на отглеждането на банани и туризма, Това са двата най-големи бизнес отрасъла там, така че, да, туризмът е много развит, хората много се радват на чужденците. Хората там приемат всички като равни, усмихнати. Т. е. в България никога не ми се е случвало да ходя по улицата и просто някой да ме поздрави, да ми се усмихне и да си поговорим една-две минути. Докато там ми се е случвало да ходя по улицата и дори от балкони и тераси да ми махат дечица и да ми се радват или възрастни да идват да си говорят с мен, да ме разпитват.
Димитър Чоторов разказа как се е стигнало до пътуването и какво го е впечатлило:
Всичко се случи благодарение на европейските програми на "Еразъм +" и отидохме там да видим как живеят хората в Африка, да видим, разлики и прилики с България. Най-голямо впечатление ми направи това колко бедно живеят хората ни въпреки всичко колко усмихнати са, колко позитивно гледат на живота. Предполагам, че това се дължи на това, че колкото по-малко има един човек, толкова по-малко проблеми има или поне аз така си ги представям нещата. Първите ми впечатления от Африка бяха от страхотните пътища, това най-много ме впечатли там от първия ден и другото, което е, хората как пътуват там – по трима-четирима, извън колата най-често се возят, извън прозореца седят, с тялото навън.
Имахме срещи с местните колежани, които са в местния като колеж и те всъщност разказаха как учат, в какви условия, включително и посетихме тяхното учебно заведение. И мога да кажа, че учат в много по-лоши условия от българските училища. Самата стая е огромна, нещо като фитнес зала и има само една лампа по средата, разчита се на натурално осветление и самият лектор седи отпред и няма микрофон, т. е. кой каквото чуе. По принцип там училището не е задължително и също така е много скъпо.
