Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
Историческата съдба на страната е оказала огромно въздействие върху именната ни система. Необходимо е да познаваме произхода на имената, за да направим информиран избор. Това каза за предаването "Преди всички" доц. Петя Банкова от Института за етнология и фолклористика към БАН.
Например много имена на тракийски владетели са напълно изключени от именната ни система. Това се дължи, от една страна, на отдалечеността им във времето, а от друга, на сложността на техния изговор и правопис, разказва още доц. Банкова.
Обичайна практика от времето на заселването на българите в днешните ни земи е да образуват името на дете от название на животно. Причината затова се крие в 12-годишния цикъл, по който са измервали времето и в който всяка година е носела названието на животно. Името на дете родено в съответната година се е считало за предопределено, разказва още Банкова.
Според Банкова в по-ново време при избора на име проличават две основни линии - на традиционалистите и на модернистите. Понякога желанието за уникалност на името се среща с доста объркваща информация в интернет. Така например има сайт със списък на възможните имена за новородено, в който са включени имена на български владетели от Династическата криза от първата половина на 8 в., за чиито названия и историците продължават да спорят, но липсват владетели като Самуил или Кубрат, обобщава впечатленията си Петя Банкова.
"Името се натоварва с изключително много функции. То предпазва, то задава качества, то програмира умения и черти на характера. То се превръща в категоричен маркер на самоидентификация. Тази идентификация е предварително зададена", посочва доцентът.
