Eмисия новини
от 07.00 часа
Българско национално радио © 2021 Всички права са запазени

Щерьо Ножаров

Фискални или монетарни са рисковете пред българската икономика

Предстоящите проблеми са от надценените възможности за финансиране с европейски средства

Снимка: Pixabay

Несъмнено икономиката е във фокуса на прожекторите през изминалата седмица. Имаше и изслушване на финансовия министър Кирил Ананиев в Народното събрание, където той гарантира, че "парите в Сребърния фонд са непокътнати" и подчерта, че кабинетът в оставка няма да внесе предложение за актуализация на бюджета, тъй като засега такава не се налага.

Фискални или монетарни са рисковете пред българската икономика? Анализ на ситуацията прави в "Нашият ден" икономистът и преподавател в УНСС д-р Щерьо Ножаров:

"За мен това е централният въпрос, тъй като дългата политика на прилагане на отрицателни или нулеви лихвени проценти изключително много изтощава икономиката и води до липса на възможности за маневри в икономическата политика. (Това е все едно да дръпнете леко ръчната спирачка на своята кола, ако тя не може да работи добре и да я забравите за дълго време.) Това в голяма степен я изтощава и фискалната политика след това става непредсказуема. Затова монетарната политика към момента трябва да бъде коригирана."

Стъпки

Д-р Щерьо Ножаров"На първо място трябва да се коректират редица от разходите, които в момента се правят в държавния бюджет, тъй като са прекомерни и силно завишени. А приходите са надценени и може да не се реализират. Очакваме и падежи по плащане на външния дълг през следващите години, което означава, че това поставя в редица рискове икономическата политика при нейното планиране. Трябва една сериозна ревизия на разходната част на бюджета."

Задачата на новия финансов министър

„Моите очаквания са да вземем външен дълг между 2,5 и 3 млрд. лева, за да завършим годината с фискален резерв около 6 млрд. лв. В противен случай без такъв външен дълг около 2,5-3 млрд. лв., който да е нов до края на годината, смятам, че фискалният резерв няма да бъде на съответно адекватното законово ниво. На един следващ финансов министър няма да му е лесно през целия мандат, тъй като ще има всяка година плащания на падежи по външния дълг, задължително планирани дефицити и полето за маневри ще бъде много ограниченоИкономическата политика започва да става изцяло и само фискална, а монетарната политика просто изчезва и спира да работи. Възстановяването на българската икономика ще бъде бавно."

Инфлацията 

„Очакваната инфлация през тази година според мен ще бъде около 3-3,5%, защото международната икономика започва да се възстановява, има повишено търсене на международните пазари на суровини – това ще окаже известен натиск. Има и известни военни конфликти, които припламват тук и там, което също оказва влияние върху цените на суровините.

Населението е свикнало с увеличението на различни социални и нормативни плащания и ще поддържа някакъв темп на потребление, което ще окаже влияние върху инфлацията.

Проблемите, които предстоят, са донякъде надценените възможности за финансиране от европейски средства. Очакваме да получим малко над 2 млрд. евро да получим по линия на Плана за възстановяване и устойчивост. Те още не са одобрени – не сме изпратили Плана. Имаме и завишени капиталови разходи, които са нерентабилни и неефективни.

Политиката на нулеви лихвени проценти води до там, че изпадаме в един капан на ликвидността. Тя работи само при затворени икономики

Обобщение

"Covid не е овладян. Ваксините не дават нужния ефект. Търсенето на българските стоки на международните пазари, за съжаление, не се покачва с темпа, който се очакваше при възстановяване на световната икономика. Т.е. местният износ няма да бъде толкова засилен, колкото се очакваше.

Приходната част на бюджета може би ще остане сравнително стабилна, макар и леко оптимистично заложена. Но разходната част на бюджета бих определил като силно неефективна и изискваща кардинално преразглеждане – особено капиталовите и инвестиционните разходи. Това надхвърля разходната част с 24-26% спрямо предходни периоди. Очакват ни 3-4 тежки години заради плащания по външния дълг и задължителните дефицити, които ще се изискват, за да излезем от капана на Covid кризата. А за тази година – единственото спасение е кардинално преразглеждане на неефективните завишени разходи в бюджета, които не дават антипандемичен ефект."

Чуйте повече в звуковия файл.


Новините на БНР - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.