"Забележителното в случая е, че Хърватия ще приеме еврото след по-малко от десет години, откакто е член на Европейския съюз. Нека не забравяме, че една голяма част от Брутния национален продукт на Хърватия се формира от туризма и туристическите услуги, които основно са насочени към клиенти от Западна и Централна Европа, от държави, в които еврото е официалната валута, така че еврото съществува дори на неофициално ниво. Всеки си пресмята приходите, разходите в евро, така че това беше една очаквана стъпка. Разбира се, от политическа гледна точка въвеждането на еврото и приемането на Хърватия в еврозоната показва постигането на още една от големите национални цели за по-пълното интегриране на страната в Европейския съюз и всички очакваме освен приемането в еврозоната, скоро да се случи и приемането в Шенген, което също се очаква от първи януари следващата година".
"За съжаление, има неприятни признаци, които показват, че в България образно казано тъпчем на едно място по отношение на еврото", посочи пред БНР проф. Валери Димитров, преподавател в УНСС и бивш депутат:
"Силно се надявам, че това ще бъде преодоляно и че ние ще продължим уверено по този път. Влизането на България в еврозоната е стратегическа цел и тук не бива да има никакво отстъпление. За съжаление, напоследък в публичния дебат се прокрадват все повече такива тези, че България категорично трябвало да изостави пътя към еврото, че това не е необходимо и така нататък. Общо взето правят се опити да се повлияе на общественото мнение, да се настрои българската общественост срещу тази изключително важна и ключова реформа в развитието на България и на българското общество, но аз се надявам, че управляващите, които и да са те след изборите, ще продължат по този път и няма да отхвърлят тази стратегическа задача за присъединяване към еврозоната".
Цялото интервю с Огнян Златев и проф. Валери Димитров можете да чуете от звуковия файл.
