Това коментира пред БНР икономистът доц. Виктор Йоцов, преподавател в Университета за национално и световно стопанство.
В предаването "Преди всички" той определи като "тъжна" тригодишнината от приемането на България и Хърватия за членове на валутно-курсовия механизъм ERM II.
"Тъжна годишнина. Първо трябваше да чакаме 3 години, за да влезем. За сравнение - страни, с които навремето преди 30 години бяхме заедно: Словения, Словакия, прибалтийските отдавна са членки. Хърватия, с която заедно влязохме, вече също. Ние продължаваме да се питаме искаме ли, чудим се дали да правим референдуми, пък как ще гласуваме..."
Няма нищо общо между паричния съвет (валутен борд – бел. ред.) и валутно-курсовия механизъм, уточни Йоцов. Паричният съвет беше решение, наложено по принуда - имахме дълбока, тежка банкова криза и бяхме принудени да приемем такъв паричен режим, припомни той.
Икономистът изрази несъгласие с идеята на финансовия министър Асен Василев за паралелно разплащане в евро и лева преди въвеждане на еврото.
Това, че цени за жилища например се котират в евро, нищо не означава. В договорите се посочва левова равностойност, отбеляза преподавателят.
С въвеждането на еврото ще отпадне около 70% от обмена на валута, отчита Калин Русев от Националната асоциация на обменните бюра.
Няма да изчезнат чейндж бюрата, но колко ще останат и къде ще ги има, зависи и от това дали ще има промени, позволяващи за по-специфични валути да се взема по-голям процент, посочва той.
Повечето хора ще обменят валутата си в България, защото в момента маржовете тук са много по-малки, отколкото например във Великобритания, коментира за БНР Русев. По думите му обменните бюра дават голямо удобство за туристическия бранш.
"Много зависи дали правителството, когато направи това въвеждане на еврото, ще либерализира малко пазара", изтъква още експертът.
Огромна част от обектите биха затворили при сегашните регулации. Затова трябва да има баланс, за да оцелеят достатъчно обменни бюра, смята Калин Русев.
Повече по темата чуйте в звуковия файл.
