Чие бъдеще
"Очевидно за бъдещето на децата ни, на внуците ни, а през това бъдеще, битката е за Европа и света. Всеки се бори за своята версия. Моделът, по който бяхме управлявани до този момент роди нива на социална несправедливост и изолира голяма част от обществото, от усещането за личната отговорност за изборите, които правим – за депутати, на управление, на власти изобщо.
Това, което се случва сега в България, тази група от политици, тя също се бори за своето оцеляване и за своето бъдеще. Проблемът е, че ние сме една разделена нация и това е голямата трагедия. Разделени сме по всякакви линии.
Русия-Запад е производна на много по-дълбоки линии на разделение.
Примерно, линията на разделение, която е между една група от обществото, което базира собственото си благополучие и това на децата си върху личните си усилия, върху труда и производното на този труд. Една друга част от обществото се фокусира върху преразпределението, т.е. участието през властта и привилегирования достъп за себе си и групата около тях до публични средства, през които гради благоденствието си.
Така се получават две групи. Едните ги наричам първичните независими производители, които чрез собственото си богатство позволяват държавата да бъде по-социална, по-нормална. Другите, които изобщо нямат никаква идея да се трудят. За тях всичко, което трябва да направят е да се доберат до някой от асансьорите на властта, било през партия, било през принадлежност към някакви мрежи.
Между тези два свята различията са твърде големи. Тази класа на паразитите, които зависят от публичните финанси, защото това е начина, по който достигат до житейски справедлив начин на поведение и отношение към останалия свят, те станаха прекалено много. Прекалено привлекателен е моделът да не се трудиш и на 31 години да си милионер, без да си рискувал нищо.
Докато не решим това нещо, очевидно няма да вървим напред, защото колкото и да е богата държавата, тя не може да издържи на наплива на тези, които желаят да разпределят баници и да стъпват върху раменете на обществения ресурс. Станаха прекалено много. С това се обясняват и трусовете в ДПС, и разделенията в партиите, сменят се поколенията на разпределителите и новите са по-агресивни и по-амбициозни.
Знаете ли мъдростта за великия везир, който събрал всичките си главни бейове, за да ги научи колко е важно в една държава да има някакви пропорции и някакви взаимоотношения. Везирът им дал да ядат гозбите с толкова дълги лъжици, че никой да не може да яде своята гозба със собствената си лъжица, а всеки трябвало да храни съседа си на масата. Това са балансите на почтеността и нормалността, които у нас са нарушени. Нивата на егоизъм счупиха максимално всичко. По тази причина хората се изолираха и оттук много трудно можем да осъзнаем заедно какво е "национален интерес". "Националният интерес" го разпъват както си искат и както им е угодно. Президентът си говори за един "национален интерес", "Възраждане" за друг, другите политически партии за трети. Но това не е самослучил се процес."
Няма баланс на справедливостта и почтеността
"Този баланс, заедно с благополучието бяха нарушени още през 1989 година през "Модела Луканов", който донесе една назначена демокрация, назначена опозиция и всичко назначено. Така номенклатурата успя да се възпроизведе. Стигна се до абсурда, при управлението на Борисов, че нивата на корупция стигнаха нива на собственото си отрицание, т.е., когато имаме нарастващ публичен ресурс, който може да инвестирате в развитие, но не можете да го направите извън господстващия модел, който прави така, че капиталовите програми в бюджета не се изпълняват. Не се изпълняват, защото единственият начин да се изпълнят е чрез корупционни схеми. Проблемът на тези корупционни схеми е, че когато вземеш малко това не компрометира възможността парите да постигнат своята цел. Сега се стигна до положение, при което авансово изземат огромна част от ресурса чрез корупционни схеми от хора, които нямат никакво отношение към реализацията и не остават достатъчно пари за някакви нискокачествени варианти на реализация на всякакви проекти.
Това е навсякъде – магистрали, детски болници, навсякъде. Тази схема е печат върху всичко, което се случва в публичните ресурси. В големите сделки играчите са цели партии, оплели мрежи, в които политиците само вземат своето, без да са видно в тези мрежи. Сега стигаме до абсурда – има все повече пари, но те не могат да ги разпределят и инвестират извън схемите, а по старите схеми вече не става.
В момента сме в разлом на развитието си по кой път да тръгнем.
Пеевски ни предлага път, който надгражда досегашния модел с по-висока степен на мимикрия. В смисъл той ще ни предложи и продаде Атлантизъм, но с висока допустима степен на корупция, което всъщност ще изпразни Атлантизма от съдържание и ще отврати все повече хора. Злоупотребата с думата "атлантизъм" от именно такива носители като Пеевски я направи непривлекателна за все повече хора. Такива носители като Пеевски са синоним на това, което в ДПС сега е модерно да му се казва "деребей".
Такива носители като Пеевски са много по-агресивни, защото, за да могат да разпределят все повече на хората от своя кръг, на тях ще им трябват: автокрация, репресия, все по-силно подтискане на възможността на други партии да балансират развитието и да връщат България в нормалното русло. Нещо повече. Подобни примери създават една много опасна насока на ерозия на съдържанието и смисъла на цялото движение и присъствие на България в Западните системи на сигурност и на развитие като ЕС и НАТО. Защото ако Пеевски ще бъде този, който ще ни олицетворява европейските и атлантическите ценности, представете си, какво би направил той, ако застане на чело на държавата, гледайки саморазправата му в ДПС. Аз се страхувам, че ако той успее, този модел на агресивна политика и поведение и бързо завземане на власт този модел винаги завършва с автокрация. Помним как един министър на вътрешните работи каза, че няма да позволят улицата да сменя правителства. Смразяващо е. Насилието им е необходимо, за да поддържат властта си.
Аргументи и базови стойности
"Идеята ми не е, че Пеевски не може да говори за Атлантизъм. Проблемът е, когато лицето на Атлантизма е вероятно единственият, който е международно признат лидер на корупцията в България. Когато някой утвърждава това лице като допустимо в българската демокрация, лице в лидерска позиция, което съдебната система не разпознава като проблем, то тогава се ражда България на различни скорости, на различни истини и различната справедливост. Т.е. за Пеевски няма да важат тези правила, които важат за всички останали. Корупцията не е абстрактно понятие. Тя изяжда бюджета и джоба на всеки българин не само през отнетите милиарди. Хората като им кажеше, че някой крал милиарди, те си викат – ми, хубаво, тя държавата е нещо различно от мен, защото аз съм се отчуждил от държавата. Нека крадат от нея.
Проблемът е, че когато открадната държава генерира все повече пари, те ще отнемат все по-голям ресурс от нея, ако не се смени модела. Утре те няма само да вкарват пари в избори. Защото всеки в България, който разчита на честни избори е поставен в невъзможност да се конкурира с тези, които финансират изборите през сива икономика. Някой може ли да повярва, че отчетите, които ДПС и Пеевски дават на Сметната палата са истинските отчети за реалните пари, които са вкарани. Не случайно преди предишните избори те измислиха ареста на шефката на митниците, защото тя им разбърка картите и постави под смъртна опасност достъпа до пари от контрабанда. Това нещо продължава. Само си представете България къде би била с допустимите нива на корупция, а не както са сега. Сега една група политици стават все по-богати и все по-бързо богати за сметка на всички нас, които живеем по правилата. България не може да приеме двата модела на едно място. Някой трябва да отстъпи. Ако Пеевски не успее с ДПС, той ще премине към други партии, защото моделът му е такъв."
Отказ от промяната на модела
"Схемата на раздробяването и атомизацията на политическото представителство в НС е част от тази съзнателно деградираща политика на блокиране на възможността България да се самоуправлява и произвежда развитие за себе си. Това не е само следствие от вътрешно развитие. Това е съзнателно действие, което Кремъл основно иска от нас – да сме разделени, да сме неспособни да постигаме съгласие. Причината е проста. Нито "Възраждане", нито новата партия на Борисов "Величие", нито който и да е може да даде алтернатива на ЕС и НАТО. Но могат да блокират способността ни да бъдем актив в тези съюзи и както виждат его постигат."
Защо го правят
"Проблемът е в личните проекции на лидерството в ГЕРБ на Борисов. Той има партия, но той не си е поставил целта тази партия да прави нещо за България. Единственият му интерес е да не бъде разследван, да не се обръща внимание на това, което е правил за 15 години. Т.е., личният му интерес над обществения, който ГЕРБ може да реализира като партия в полза на България. По съшия начин се спира съдебната и всяка друга реформа в служби, които могат да компрометират личната му перспектива. Същото е и с Пеевски. Той разсипа КТБ. Само това да се хване, той няма да излиза от затвора. Тоест, личния дневен ред на тези двама души, които са на върха на държавата блокира цялата държава, защото те няма да допуснат никога развитие, което да постави личния им дневен ред под опасност. Защо се провали ротацията. Пеевски просто изведнъж не се видя вписан в тази история и я провали, разбира се със съгласието на Борисов. Не трябва да се подценява човешкия фактор - личното. Войни са се водили за това, камо ли блокирането на една държава. Особено в нашия случай. Вижте, ние имаме повече хора в МВР, служби и жандармерия, които да охраняват властта, отколкото в армията. Армията, която да пази националната сигурност и която умишлено бе неглижирана с години в полза на МВР. Демек, ако се сетим какво каза онзи вътрешен министър, че няма да дадат улицата да сменя правителство, значи според тях гражданите са по-голяма заплаха отколкото чуждите армии. Не случайно е това. Всички области на България са блокирани само и само една група политици да запазят параметъра си на влияние. и благоденствие."
Какво може да промени това
"Комбинация от фактори. Аз не вярвам че нито Борисов, нито Пеевски ще се променят. Те не случайно са имали това място в този модел. Това, което може да промени ситуацията са няколко фактора. Едните са външни и те започнаха да действат. Примерно по-трудно е вече да се усвояват европейски средства по старите корупционни схеми, а когато нямаш достъп до европейски средства ти трябва да се насочиш към бюджетните средства на България. Проблемът е, че видимостта става по-голяма и затова е по-трудно да бъде в такива обеми, с които те са свикнали. Затова и започна този вътрешен канибализъм, защото много хора са на един клон, който става все по-къс. Вторият фактор е войната в Украйна. Самата Европа е принудена да е милитаризира и това неизбежно вдига отбраната, военната индустрия и дисциплината в инвестициите в логистични коридори и т.н. Трето много хора подценяват, че класическата ни поговорка "всяко зло за добро" може да сработи по неочакван за тях начин. Примерно идването на Тръмп в САЩ може да принуди Европа да намери себе си и моделите като тези на Пеевски Борисов много трудно ще могат да се реализират. Моделът достига своите предели на годност и се разпада все пак. Тези разпадни процеси в ДПС ще се отразят и в ГЕРБ, защото Пеевски проникна много дълбоко в ГЕРБ и тези лица уж говорители на Борисов, са всъщност по-лоялни на Пеевски. Ври и кипи. Ще спечели този, който излезе от ситуацията с прости послания – защо корупцията и връщането на социалната справедливост са важни, защо всеки човек трябва да излезе от летаргията и изолацията, в която е насилствено вкаран."
