24 години след старта на пенсионната реформа каква е равносметката - дали и какво трябва да се промени в така наречения тристълбов модел на осигурителната ни система?
Преди броени дни излезе доклад на Националния осигурителен институт, който анализира финансовото състояние на фондовете на общественото осигуряване. Експертите представят два сценария в него.
Единият е за плавно увеличение на осигурителната вноска за родените след 1959 година, а вторият допуска промяна в т.нар. швейцарско правило, по което пенсиите да се осъвременяват само с инфлацията, вместо с половината от ръста й с половината от ръста на осигурителния доход, както е в момента.
Как гледа на всичко това най-голямата обществена организация в страната – КНСБ, коментира пред БНР Ася Гонева, зам.-председател на Надзорния съвет на НОИ и един от дългогодишните експерти по темата с пенсиите:
"Не само инфлацията изяжда доходите, ние считаме, че трябва да се държи сметка и за нарастването на доходите, в случая мерени през средния осигурителен доход, защото по този начин "се преразпределя общественото богатство" и по отношение на пенсионерите. И при двата подхода - плавно увеличение на осигурителната вноска и промяна на швейцраското правило, се постигат сравнително еднакви резултати."
Ася Гонева обясни, че в края на периода, някъде около 3% БВП дефицита в Държавното обществено осигуряване (ДОО) и към 67 -70% приходите от осигурително вноски, ще покриват разходите, които предлага ДОО. Това предполага, че в рамките на тези десетки години стои едон и също законодателство прогнозите на БВП, демографска ситуация и т. нат както са заложени.
"Пенсионната система има финансови измерения, но тя е социална система. Неравенствата в обществото трябва да се борят по линия на осигурителната система, надграждана през социалното подпомагане", допълни тя.
Според КНСБ трябва да има ръст на минималния осигурителен доход, вероятно на базата на новата МРЗ да се пипне максималния осигурителен доход.
"За нас е крайно време да се потледне къч максималната пенсия и да се разсъждава за диапазона между минималния и максималния осигурителен доход. В началото на реформата се мереше през МРЗ 1:10, но диапазонът трябва да бъде преценен", каза Ася Гонева.
И смята, че в момента върви едно доста плавно и разумно нарастване на пенсионната възраст, така че трябва да се търсят и други подходи, други политики. Сериозен резерв има в нелегалната, сивата заетост, пробойни има и в инвалидните пенсии и там трябва да се пипнат нещата.
"Реформата, която беше направена през 2000 г. издържа на времето, въпреки всички политически решения, които не бяха в посоката, зададено в самото начало, времето показа, че българският модел е в правилната посока. Разбира се, има какво да се подобрява, но България устоя на всички турболенции, защото имаше държави, които ликвидираха стълбовете си. А ние запазихме правата на хората", коментира Ася Гонева.
Цялото интервю чуйте в звуковия файл.
