Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
Общинският съвет на Община Добрич ще заседава извънредно. Поводът е внесената от кмета на общината Соня Георгиева докладна записка за свикването на местен референдум във връзка с инвестиционните намерения за изграждането на ветроенергийни паркове. На проведеното обществено обсъждане миналата седмица на доклада по Оценка на въздействието на околната среда за един от проектите, засягащ селата Славеево, Одърци и Пчелино ясно пролича негативното отношение на жителите им, които присъстваха, към тези инвестиционни намерения.
Общественото обсъждане на доклада по ОВОС и приложенията му върху инвестиционно предложение за изграждането на ветроенергиен парк "Изгрев" и съпътстващата техническа инфраструктура в землищата на селата Славеево, Пчелино и Одърци се проведе на 27 август. Ден по-късно заседава Общинският съвет на Община Добрич. В края на заседанието кметът Соня Георгиева съобщи решението си спорния въпрос около ветрогенераторите да бъде решен на местен референдум. В изказването си Георгиева подчерта, че срещу нея и общинската администрация е оказан натиск, отправени са заплахи, а общината ще бъде лишена от целеви средства, ако проектите не бъдат одобрени. Кметът се закани и че ако това продължи, ще информира за проблема прокуратурата и служебния министър-председател.
А какви са настроенията сред местното население пролича именно на общественото обсъждане, на което представителите на експертния състав, изготвил доклада по ОВОС и фирмата инвеститор не бяха оставени да представят своите данни. Общественото обсъждане е част от всяко подобно инвестиционно намерение и има за цел местното население да бъде максимално информирано.
В началото на общественото обсъждане представителят на фирмата инвеститор и възложител на Доклада по ОВОС Ивайло Атанасов се опита да даде повече подробности относно компанията и конкретния проект за ветроенергиен парк. Изказването му беше многократно прекъсвано от присъстващите в залата със забележки, че хората са достатъчно информирани, че говорещите в залата са платени от фирмата инвеститор и доверие към тях населението няма. Все пак Ивайло Атанасов до известна степен успя да посочи ползите за местните общности и готовността за инвестиции в детските градини, училища, читалища.
"Това е частно финансиране. Предложението ни е тези суми да бъдат предоставени на населените места. След изграждане сумите се увеличават. Предлагаме такива от порядъка на 60 хиляди лева всяка година. Те са извън бюджета".
По време на обсъждането стана ясно, че докладът по ОВОС вече е преминал през РИОСВ - Варна и има положително становище от екоинспекцията.
Пламен Семерджиев – ръководител на колектива от независими експерти, изготвили доклада за ОВОС, също се опита да внесе повече яснота.
"Докладът е внесен за предварителна оценка и т.нар. "оценка качество" в Регионалната инспекция по колната среда и водите, Регионалната здравна инспекция и Басейновата дирекция. Компетентните органи се произнесоха с положителна оценка на доклада.
Откриваме и настоящите обществени обсъждания, които имат информационен характер. Този проект не се разглежда само като локална инвестиционна инициатива, а като част от по-широк обхват от мерки, чрез които държавата ни предвижда постигане на заложените цели по тази национална стратегия и поетите ангажименти към ЕК".
На фона на викове в залата и подсвирквания думата се опита да вземе проф. Павел Зехтинджиев, който да даде своето становище по отношение на екологичните последствия от инвестиционното намерение.
"След 15 години в България ние можем много по-категорично да съдим за тези въздействия".
И професор Зехтинджиев не беше оставен да продължи от викове в залата на недоволни от инвестиционното намерение жители на селата.
"Как ще обясните въздействието върху земеделските земи, върху хората?"
Според инвестиционното намерение фундаментите за обслужващите площадки се предвижда да заемат средно до 4.5 дка за всеки генератор, а за изграждане на повишаващата станция са необходими до 10 декара. Общо за всички съоръжения това прави около 115 декара застроена площ или приблизително 4.6 процента от имотите, засегнати от проекта. От фирмата обясниха още, че всички строителни дейности се извършват след отнемане на хумусния слой и те няма да се отразят на качествата на почвата.
А дали общинските съветници ще одобрят докладната за свикването на местен референдум на 27 октомври ще стане ясно днес на заседанието им с начален час 11.00.
