Мащабна доброволческа акция свали тонове боклук от Рила и разкри критичното състояние на планинските води. Каква е ситуацията в планината в края на лятото – разказ в "Нашият ден" на еколога Данита Заричинова.
Доброволците са намерили и изчистили от планинските площи около 3,5 тона битови отпадъци, някои от които токсични – батерии, пластмаса, метал, азбест, ламарина. По думите на Заричинова екоактивистите са се натъкнали на огромно старо сметище от миналия век, когато въпросното място е било урбанизирано с цел лечение на пациенти.
Освен старото сметище, доброволците намират и много пресни отпадъци особено около хижа "Мусала", откъдето миналата година е извозен един камион с боклук, разказва Заричинова, според която хората замърсяват често от незнание. Например захвърлените мокри кърпички не подлежат на разлагане, тъй като съдържат пластмаса.
Планинският боклук трудно се събира и извозва, затова кошчетата за отпадъци са премахнати на много места, пояснява Заричинова. Туристите биват насърчавани, посредством различни табели, да събират и свалят от планината своя боклук – практика, която все още българските планинари трудно възприемат.
Заричинова съветва всеки, който тръгва на поход към планинска хижа, да носи своя бутилка за многократна употреба, съдове, планински чаршафи или леки спални чували. Това би улеснило хижарите, които често не разполагат с воден ресурс или средства, за да смогнат с миенето, прането и посрещането на увеличаващия се поток туристи. Усещането в българските хижи става все по-хотелско, но хората трябва да се отучат от този тип изисквания към хижарите, смята екологът.
Има повече хора в планината, но не всички са подготвени, изтъква Заричинова и допълва, че поради това планинските спасителни акции се увеличават. Екологът призовава планинарите да се застраховат, преди да потеглят на поход. Сайтът на Планинската спасителна служба предоставя необходимата за това информация.
Заричинова е на мнение, че отговорните институции трябва да затегнат контрола над туристите в планините, но подчертава, че самите туристи е редно да улесняват работата на доброволците и професионалистите.
Ставаме свидетели на климатична криза, заявява Заричинова. Няма достатъчно дъждове и снеговалежи. Поради топлата зима лятото е било сухо, обяснява екологът. Водоснабдяването е допълнително затруднено от старата и занемарена инфраструктура. Проблемът е най-сериозен в Стара планина, но дори в Рила, която е водохранилището на България, някои чешми не работят, по думите на Заричинова.
И туристите, и хижарите трябва да променят цялостната си култура на поведение в планината, смята екологът, защото огромният туристически поток създава напрежение и затруднения и за двете страни.
Заричинова обръща внимание и на проблема със затоплянето на водите, който се дължи на факта, че масово хората си позволяват да влизат в планинските езера и реки. Според еколога трябва да има строги санкции за подобно природонесъобразно поведение. Необходимо е да се въведат такси, диверсификация на маршрутите, квоти, защото природните паркове изнемогват, а малкото служители не могат да смогнат с количеството работа, по думите на Заричинова.
Целия разговор чуйте в звуковия файл:
