Ето ни и нас през декември. Как неусетно мина времето! Малко остава да затворим кръга на поредната календарна година. Обикновено някъде тук започват равносметките: лични, семейни, професионални, фирмени, обществени... Направени с чувство за хумор, за..
Днес получих с кафето си кратко късметче. Точно както ми харесва. Една дума. Ласка. Много хубава дума, нали? Опитах се да върна лентата назад, за да открия тази дума някъде сред безкрайните криволичещи коридори на всекидневието. Не се получи...
Проектът "Архитектурна" е опит да се насочи общественото внимание към жените в съвременната българска архитектура. Подходът е интердисциплинарен и съчетава в себе си моден дизайн, фотография и текст, в който четем споделени мисли на седем архитектки. Чрез..
Поредица от събития имаше в календара на Фондация "Подкрепа за реализация" - Видин през месец септември. За потребителите на услугите в двата центъра за социална рехабилитация и интеграция към фондацията - за деца и за възрастни беше организирана..
Пред прага на астрономическата есен. Есен край морето. Звучи като сезон, но всъщност изобщо не е. Есента край морето е явление, емоция, много специална връзка между човек и природа, състояние на духа, отношение към себе си и към света... Точно както..
Днес попаднах на стара снимка. Бяхме се събрали край брега. Приятели. На сладка приказка и на любима музика. Отново беше септември. Откъм нощното море лятото тихичко помахваше на тръгване, развълнувано от песните, които слушахме. Дори сега, от..
Преди седмица ви разказах как, докато се возех в едно такси, шофьорът завоюва достойно място в моята галерия „Невероятни образи“ още с първото изречение: - Ей, какви ги върши този колега?! Накрая ще се ядосам и ще си купя вила на..
Предупреждавам, че лично аз нямам никаква заслуга за следващите истории. Единственото, което направих, е да си поръчам такси, да се настаня удобно в него и да съобщя на шофьора закъде пътувам. Оттам нататък той охотно взе думата и превърна..
За бележките, които следват взех повод от скорошна случка и от обобщението, направено в края на деня от участник в събитията. То гласеше: „Всичко друго мога да приема, но игрите на хората много ме изтощават“. Игрите на хората. Варират от..
Този разказ започва с безметежен слънчев следобед в крайбрежно заведение и завършва със... страх. Така се случи, че пътят ме отведе в едно от онези култови заведения, които задължително посещаваш, щом се окажеш на този бряг и на това място...
