Когато лятото обгърне с гореща ласка всяко място, далеч от брега, жадуваме за дълъг уикенд край морето.
И ето ме, трийсет години след последното си пътуване с железниците, решавам да се метна във влака. В нощния, разбира се, за да получа колкото може повече море.
Вече съм на гарата. На електронното табло се мъдри половинчата информация – за влаковете към морето няма данни къде са композирани. Обърканите пътници стават все повече и хаотично се щурат наоколо.
Петнайсет минути преди обявения час за потегляне буен човешки поток се втурва към един от коловозите. Няма нужда да гледам таблото. Ясно е, че най-сетне имаме отправна точка за предстоящото морско приключение.
Пред последните вагони се трупат обезпокоени пътници. Липсва номерация и вратите са затворени. Как да намерят спалните си места?
Тръгвам на експедиция, откривам номер и по пътя на логиката стигам до вагона, който предполагам, че търся. Смело отварям вратата. Кондукторката се подава и делово пита какво искам. Да. Какво ли искам седем минути преди тръгването на влака, пред който се намирам? После кимва утвърдително на предположението ми и светкавично затваря вратата под носа ми.
Тълпата зад мен расте. Хората се питат: „Кой номер е този вагон?“. Умело поемам контрол над ситуацията и започвам да упътвам гражданите: вие сте в предния, вие – тук, а вие сте за следващия. Все пак в гимназията ни обучаваха и за екскурзоводи. Време беше опитът да послужи на практика.
Две минути преди старта населението е правилно ситуирано и готово да превземе крепостта, стига разбира се някой да благоговоли да я отвори. Когато това се случва, организирано и прилежно се намъкваме във влака и уф, потегляме... Всичко е наред.
Не зная кой как уплътнява времето си във влака, но климатикът работи и аз се чувствам чудесно със слушалки. Редувам аудиокнига със сладки сънища и обратното... Петнайсет минути преди пристигането ставам, за да се подготвя за дългоочакваната среща с морето. Вдигам щорите. Влакът наближава някаква гара. Супер! Още малко и моренцето ще ни посрещне.
Опа! Гарата е Карлово. Влакът спира, а след това поема в посоката, от която е дошъл. Няколко минути, за да преодолея шока. В главата ми се блъскат всякакви стресирани мисили – от „Може би полудявам... О, боже! И за това има първи път“,
през: “Явно съм се качила на неправилния влак... Всички ме убеждаваха, че има и други видове транспорт, при това много по-бърз, а аз не! Искам да проверя как са железниците...Ето ти сега проверка!“,
до: „Това е зловещо и нереално. Извънземни ни отвличат и след малко ще ни вкарат в лаборатория за изследване на земни находки. О, сбогом, свобода, сбогом, живот, сбогом Земя!“.
След първоначалния уплах, се сещам в кой век живея и влизам в интернет, за да проверя какво се случва на живо. Има информация. Оказваме се със закъснение от 5 часа и 40 минути. През първата половина от слънчевия уикенд ще се освежавам не на морския бряг, а в простора на спалния вагон.
След половин час, когато съспенсът неимоверно нараства, кондукторката мило ни съобщава, че можем да се връщаме по леглата и да се отдадем на сладки сънища. Чувствам се като в детски лагер.
Моля, не си правете прибързани заключения по въпроса какво е искал да каже авторът, а изчакайте следващия понеделник, да научите продължението на историята. Засега ще кажа само:
- БДЖ, благодаря за приключението! Беше вълнуващо! Остави в мен незаличими следи.
На 22 и 23 ноември 2024 г. във Варна ще се проведе Осмият национален студентски фолклорен фестивал „Срещи на приятелството“. Събитието дава възможност за сценична изява на български и чуждестранни студенти, както и за създаване на трайни творчески контакти и взаимоотношения между тях. Фестивалът има за цел да спомогне за съхраняване на българската..
Отец Армен Мелконян е новият духовен водач на Арменската православна общност във Варна. Отец Армен Мелконян, с кръщелно име Саркис Мелконян, е роден на 20 март 1971 г. в град Камишли, Сирия. Той получава началното си образование в Националното училище „Ефрат“ в родния си град и продължава богословското си обучение в Зарахианската семинария..
Спасиха видра, затворена в маза на цех за мебели в кв. "Аспарухово". Сигнал за бедстващото животно е подаден в Регионалната инспекция по околната среда и водите, съобщават оттам. Екипи на екоинспекцията и Центъра за защита на природата и животните в Добрич участваха в акцията. Видрата е намерена с изпилени до кръв нокти от опитите й да се освободи два..
Биткойнът за първи път преодоля бариерата от 95 000 щатски долара, все още подкрепян от „ефекта Тръмп“, предаде БГНЕС. Пазарът очаква по-гъвкаво законодателство и икономически политики, които биха били благоприятни за него при бъдещата администрация на САЩ, предаде АФП. Най-голямата по капитализация криптовалута преодоля тази бариера около 01:24 ч. по..
В България най-младата баба е на 28 години. Това казва д-р Антонио Душепеев, който оглавява родилното отделение в бургаската университетска многопрофилна болница, съобщава БНР. Само през миналата година там има 149 раждания на непълнолетни момичета. Сред младите майки има и 11-годишно момиче. "Има огромна вероятност детето на детето, което е родило..
На 21 ноември Светата Православната църква чества празника Въведение Богородично - Деня на християнското семейство и младеж. Според преданието на този ден се случило паметно събитие. Богородица била обречена от родителите си на Бога още преди рождението си. Когато навършила три години, те я..
Времето захладня, зимата вече чука на вратата, а сезонът на "Къде ще сме на Нова година" вече е официално открит. Всъщност, офертите за екскурзии и почивки в чужбина за коледните и новогодишни празници бяха активирани още в края на лятото и началото на есента. Тази година обаче се забелязва спад на интереса към ранните записвания, каза за Радио Варна..