Светът е изтръпнал, притихнал и ням хората свити, крият усмивките си, затворници на постъпките си от страх жадуват за слънце и за мечтите си. Пандемия, вирус-животът е спрял в окопи са превърнати къщите ни небето високо е, Земята в печал къде..
Л уната днес ми се разсърди зад облака нацупено се скри. Защо ли? Дали не я обидих, с моите объркани мечти. Нощем с нея обичам да говоря, да шепна думи в тишина, да потъваме в забрава, аз и тя, Луната предобра. Тих съдник ми е в лошите..
Ехтят великденски камбани блести окъпан храма в светлина нощта притихнала е, ясна небето – пълно със звезди. Народът с вяра в сърцата в ръцете му свещи горят и пази ги да не угаснат в нощта, изпълнена със мир. Христос Воскресе!-мълвят се..
Т ази сутрин се появи на бял свят едно яйце. На външен вид-съвсем обикновено, кокоше яйце, нищо по-различно от събратята си. Майка му го снесе в сеното, в двора на баба Райна и си замина по свои си дела-кокоши. Кое беше необикновеното ли? Още щом се..
И згря слънце и задуха топъл ветрец. Преспите по върха на планината започнаха да се топят. Прегърбена старица с посивели коси разговаряше с млада и красива жена. Лицето ѝ грееше като пролетно слънце. Косите ѝ бяха меки, като зелената пролетна трева...
Им ало едно време едно малко момиченце. То живеело в малко селце на име Горнобения, което се намирало високо в планината. За нея се грижели старите ѝ баба и дядо, тъй като родителите ѝ били отлетели високо в небето. Тя растяла щастлива и безгрижна,..
Имало едно време един тъжен програмист. Той бил богат, но не и щастлив. Родителите му били на небето, а жена му го напуснала, защото само работел, а бил стиснат и мрачен. Нямал приятели и никой не го канел на гости. Дори за последния Великден нямало..
В един малък и незабележителен град, който беше покрит от тъмнина и нещастие се беше настанил страха. Хората в него бяха изгубили всякаква надежда да си възвърнат отново щастието, безгрижието и добротата. Тези хора, живеейки настрани от огромния..
И мало едно време едно момиченце на име Стели. То се родило в едно обикновено семейство, в което царяло обич и разбирателство. От най-ранна възраст майка му го учила да помага на хората, попаднали в беда, да не подминава животинка, нуждаеща се от..
И мало едно училище някъде в света, което се казвало „42-ри меридиан“. Странно име, но още по-странни са учениците в него. Аз, разбира се, съм един от тях. Моят клас е доста щур, повечето деца изглеждат небрежно, някои имат по едно око, други са с..
