Намаляващото и застаряващо население на Европейския съюз налага предприемане на навременни мерки за овладяване на ситуацията . Средната възраст на европейските граждани се увеличава, което предполага, че в бъдеще ще има по-малко хора в трудова възраст. Очаква се в следващите 50 години 333 милионното население на ЕС в работоспособна възраст да се стопи с над 12%, което ще повиши натиска за осигуряване на квалифицирана работна ръка.

Пандемията от COVID-19 също изостри недостига на кадри в много области и подчерта колко е важно наличието им за функционирането на икономиката и обществото.  Ето защо  Парламентът призова да се подобрят правилата за легална трудова миграция, а Комисията да въведе амбициозна програма за набавяне на ниско и средно квалифицирани работници от страни извън ЕС съгласно нуждите на трудовия пазар. Схемата допълва и т.н. синя карта за висококвалифицирани работници. По време на дебатите евродепутатът  Хавиер Морено Санчес подчерта, че  Европа се нуждае от законна миграция сега и още повече в бъдеще:

"Нуждаем се от работници имигранти не само по демографски причини, но и по икономически и геополитически причини. Освен това те представляват културно богатство за нашите общества. За да привлечем тези работници, трябва да опростим и да продължим да хармонизираме европейската правна рамка, която регулира условията за влизане и пребиваване, като сложи край на пречките и бюрокрацията".

Сред мерките, предприети от Европейския парламент, е изменение на директивата от 2009 г. за синята карта, която  дава възможност за наемане на висококвалифицирани специалисти от страни извън съюза при облекчени условия. С  измененията се намаляват административните тежести и срокове при кандидатстване и издаване  и се увеличат правата на работниците. За синя карта могат да кандидатстват лекари, IT специалисти, инженери и др. висококвалифицирани кадри. 

Наблюденията на Донка Желева, адвокат в голяма столична правна кантора, са, че в  България най-често синята карта се използва са привличане на кадри в  сферата на информационните технологии. Практиката на адвокат Желева показва, че работодателите проявяват интерес към възможностите, които предоставя европейската синя карта, но се  въздържат да наемат лица от трети страни заради бавната процедура. Това се потвърждава и от експресно проучване сред работодателите, проведено от Българската търговско-промишлена палата (БТПП) Като други пречки те посочват големия набор документация, недостатъчно добре рекламираната възможност за работа със синя карта у нас и незавършеният процес по присъединяване на България към шенгенското пространство, което спира тези лица да пътуват свободно в ЕС.

В България първата европейска синя карта е издадена през 2012 година  в Стара Загора.  Жулиета Върлякова, директор на Бюрото по труда в Стара Загора допълва, че подалият искането работодател е чуждестранен инвеститор, а синята карта е издадена на инженерен специалист.   

По данни на Евростат в България през 2015 година са издадени 61 сини карти, през 2016 г. - 115, а 2019 г. - 268 карти - най-малък брой в ЕС . В същото време България, страна със сериозни демографски проблеми, изпитва все по-голяма нужда от висококвалифицирани кадри.

Още по темата можете да чуете в звуковия файл.