Днес православните християни  отбелязват Успение на Пресвета Богородица, наричано още Успение Богородично или Голяма Богородица. Той  е един от най-големите християнски празници, празнуван от всички християни по света.  Християнската църква отбелязва на . От славянски  в превод, това означава сън, нежен сън, заспиване. Заради своята праведност, чистота и заслуги, че е родила Божия син, тя е дарена от Бога с такова тихо, нежно заспиване.  Според преданието, по повод на нея апостолите се събрат от местата, където проповядват тогава, за да се простят с Богородица и да я погребат. Преди това Божията майка  е посетена от архангел Гавраил, за да  ѝ съобщи, че след 3 дни ще умре и ще заживее в царството на своя син, удостоена с голяма власт над света и вечно щастие. Обещано й било, което  после се сбъдва, че сам Иисус Христос в небесна слава, обкръжен от ангелски ликове и светци, ще слезе  за нейната душа. Тя остава доволна от това, но пожелава преди смъртта си да види и Светите апостоли заедно.

  „По Божия промисъл, отново апостол Тома не присъства с другите апостоли, които открили камъка на гробницата на третия ден от смъртта й и пресветата Владичица я нямало.Тя била вече на небето“, разказва старото предание отец Цветан Атанасов от църквата „Св. Въведение Богородично“ в Стара Загора.

  Понякога православните християни са упреквани, че празнуват повече смъртта, а не раждането на някого. „Но ние не празнуваме смъртта, а празнуваме влизането във вечния живот на светците и на пресветата Владичица, отиването й при нейния син. Начинът на нейната кончина дава на християните тиха радости спокойствие, да не се страхуваме от смъртта. Защото всеки от нас, ако е живял с вяра и любов към ближния, ще влезе тихо и спокойно, с вяра в царството на Бога“, продължи  отец Цветан.

  Празникът е наричан Голяма Богородица, за разлика от Малка Богородица, който на 8-ми септември отбелязва рождението на Дева Мария.

  „На този ден нека търсим Бога и застъпничеството на Божията майка. Отслужва се празнична литургия, нека се причестим с тялото и кръвта господни“, призова свещеникът и припомни, че жените носят и  освещават обредни хлябове, които след това раздават за здраве и за помен на починалите близки. На този ден правят и родови срещи, свързани с жертвоприношение – курбан за живот, за здраве, за плодородна година, против премеждия и болести. Традиционни ястия на трапезата са прясна питка, украсена с орнамент, пиле каша, варено жито, царевица и тиква. Непременно се ядат диня и грозде. Вярващите даряват на Църквата свещи, домашно тъкано платно, месал (вид покривка), кърпа и пари и търсят покровителството на Света Богородица в житейските си проблеми.